Базиликата на Свещеното сърце на Париж

 Базиликата на Свещеното сърце на Париж

Сакре-Кьор, осветен през 1919 г., е един от най-емблематичните паметници в Париж. На върха на Butte Montmarte има една от най-красивите панорамни гледки към столицата, от 130 метра над земята. В римо-византийски стил Сакре Кьор е разпознаваем по белия си цвят.

През XVII век френската монахиня Маргарита-Мария от Алакоке известява, че Бог желае да се построи храм „за слава на Неговото Божествено Сърце“. Бог показва на канонизираната по-късно за светица Своето Свято Сърце, заобиколено от огън, короновано с трънен венец, с открита кървяща рана. От вътрешността на Сърцето излиза кръст. Светицата чува Господ да казва: „Ето тук е сърцето, толкова обичано от хората, но голяма част от тях не показват нищо повече от неблагодарност, непочтителност и пренебрежение към това тайнство на любовта.“ Летописите твърдят, че това се случва на 16 юни 1675 година.

Изминават, обаче, цели две столетия, преди да започнат работите по изграждането на църквата. Двама ревностни християни – Александър-Феликс Лежантий и неговият баджанак Губер Роо де Флери дават обет да построят църква, посветена на Христовото Пресвято Сърце (Sacré Coeur). На 25 юли 1873 година Националното събрание утвърждава това богоугодно дело и го обявява за общонароден почин.

Ако конструкцията му е най-важният символ на трансформациите на Монмартър след присъединяването му към Париж през 1860 г., той също ни напомня за миналото му. Когато това популярно малко предградие, бивша гипсова кариера отвъд границите на града, се превърна в парижки проблем. Назад в снимки за историята на този емблематичен паметник.

През 1870 г. съкрушителното поражение по време на френско-пруската война слага край на Втората империя на Наполеон III. Франция излиза от него дълбоко унизена и разделена. Разделяне, което ще бъде една от причините за Парижката комуна, въстание, което ще причини през май 1871 г. десетки хиляди смъртни случаи в столицата. Тогава младата Трета република се стреми да обедини нацията. Католическата религия, все още много присъстваща по това време, се позовава на Провидението. Нещастията на хората след Френската революция биха били дело на божествена воля. За да се поправят извършените грехове, беше решено да се построи на една от най-високите точки на Париж великолепна църква, посветена на Сърцето Христово. Базиликата на Свещеното сърце е родена.

Монмартър, интегриран в Париж само за няколко години (1860 г.), все още носи белезите от миналото си. От векове тази могила е била гигантска гипсова кариера, известна с качеството на мазилката си. Пейзаж от камъни, който привлече несигурното население от центъра на Париж по време на произведенията на Осман.
Храмът е факт благодарение на емигрантите и проститутките от парижкия квартал, които чрез това си свято дело имали желание да се легитимират в парижкото общество.
В действителност набирането на средствата за Сакре Кьор е станало по много интересен начин. Всеки желаещ е можел да си купи камък, на който по-късно могат да бъдат изписани инициалите му. Целият проект струва повече от 40 милиона франка.
На 25 юли 1873 година Националното събрание приема решение за построяването на катедралата Сакре Кьор, а първата копка е направена официално на 18 юни 1875 година, в присъствието на президента на Републиката - маршал Мак-Махон. Поради ронливостта на гипса и многото подземни галерии, които са служили като кариера, са необходими месеци допълнителна работа за укрепване на основите.

 

 

Тайната на камъните Сакре-Кьор

Първият камък на Сакре-Кьор, чието строителство е решено през 1873 г. след френско-пруската война и Парижката комуна, е положен на 16 юни 1875 г. Камък, извлечен в Сена и Марн в кариерата Шато-Ландон, на около 25 км южно от Фонтенбло, който е използван в началото на 19 век за изграждането на Триумфалната арка. Нейната характеристика? Този камък се самопочиства!
За изграждането на базиликата не е избран парижкият варовик, добиван от Античността в кариера на Оазата. Архитектът на Sacré-Coeur предпочита да се позове на кариерата Souppes-sur-Loing, в Сена и Марн, и нейните камъни "Château-Landon". При контакт с дъждовна вода, трошката, тънък защитен слой, който естествено покрива камъка, отделя бяло вещество, което се втвърдява на слънце.
Камък, особено ценен през 19 век за паметници и обществени сгради, които почти не се нуждаят от поддръжка. Почти, тъй като ще забележите, че фасадата има някои участъци, където камъкът е почернял. Това са местата, където дъждът не достига...
Същият този камък от Château-Landon е използван за изграждането на Триумфалната арка и статуята на Sainte Geneviève на Pont de la Tournelle.