България на Световното изложение в Париж 1900г

 

България на Световното изложение в Париж 1900г.

 

Световно изложение или експо (expo, съкращение от exposition – „изложение“ на английски и френски, също известно като Exposition Universelle Internationale на френски и World’s Fair на английски) е международно (търговско изложение), което символизира индустриализацията и икономическото развитие.

Айфеловата кула, Париж, символ на изложението през 1889 г.
Организира се в закрити павилиони и на открити площадки за демонстрация на новаторски технологии и достижения. Няма чисто търговски характер, но спомага за подобряването на имиджа на отделните страни и техните продукти.
Първото световно изложение е Голямото изложение, което се провежда в лондонския Хайд Парк през 1851 г. по инициатива на принц Алберт. Главната атракция е Кристалният дворец, построен специално за изложението от метал и стъкло, дело на Джоузеф Пакстън.

българската палата

Захари Стоянов и Иван Андонов заминават за Световното изложение в Париж през 1889 г. Именно под Айфеловата кула се родила идеята за уреждане на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г.
Дошла 1899-а -последната година от XIX в. Светът решил да отбележи настъпването ХХ век с едно голя­мо изложение в Париж. У нас вестта за предстоя­щото българско участие била посрещната възтор­жено. Държавната ни палата авторитетно ще представи родните ни стоки.

Отново Пловдив заел челно място. Главен комисар на бъл­гарската палата станал Петър Димитров, дълго­годишен префект и окръ­жен управител под тепе­тата, а за негов заместник бил определен Васил Атанасов, главен органи­затор на Първото българско изложение. Заявките за участие били събрани до края на сеп­тември 1889 г., от 1 де­кември започнало съби­рането на експонатите. Всички транспортни раз­носки и застраховки се поели от държавата. Бли­зо 30 били участниците от Пловдив. Андон Станев и братя Янкоолу решили да пока­жат първокачествени български вина и коняци, братя Точкови разчитали на произвежданите от тях кожуси, възпитаничките на Девическия католичес­ки пансион пригласили различни платове, Гарабед Хурмузиян – мелнички за кафе. Истинско предизвикателство към Па­риж, столица на козмети­ката в ония години, било решението на Костаки Пеев, Христо Сяров, Ан­дон Папазов и П. Наботков да покажат богата ко­лекция от сапуни и пар­фюми. Имало цига­ри, тютюн, хавлии, въже­та, обувки и дори стенен часовник, изработен от Сотир Вражалиев. Участ­ниците от Карлово, Со­пот и Брацигово разчита­ли най-вече на розовото масло, от Станимака и Перущица – на коприна­та. Благодарение на пивоваря Лаушман днешни­ят квартал „Коматево" също бил вписан в анали­те на Парижкото изложе­ние.
Въпреки френските съвети България да заложи най вече на розовото масло, родните производители напирали да покажат край Сена, че страната ни не е само една розова долина, а вече има просперираща индустрия. Само от района на Пловдивската търговско-индустриална камара били записани около 100 изложителя. В края на февруари 1900 г. събра­ните експонати били опаковани и изпратени за Па­риж.

Българската палата била внушител­на, френските вестници отбелязали, че простор­ната двуетажна сграда е модерна и със запомня­ща се външност. Намирала се в улицата на на­родностите.
Тържественото открива­не на 2 април 1900 г. станало повод за неби­вал  празник. Бъл­гарската палата гъмжала от посетители. На пър­вия етаж била главната атракция за парижанки - изящен фонтан, от който непрекъснато бликала ро­зова вода. Изисканите французойки се блъскали край фонтана и всяка гледала да натопи коприне­ната си кърпичка във во­дата, да запази спомена за уханието на розите. С та­зи кърпичка в джоба да­мите продължавали оби­колките си из другите палати. Казват, че цялото изложение и цял Париж миришел на българско розово масло. Сензационна реклама.
На особена почит се радвали и ефектните коприни от Станимака, оригиналните панагюрски килими на Бохосян, пчелният мед, показан от пловдивския учител Антон Безеншек. Покрай утвърдени индустриалци като Ст. Обрейков, Мардас, Бомонти, Ставридис или Стаматов се мяркали ни­кому неизвестни селяни. Върху географската кар­та на България, предста­вена от стария наш печатар Христо Г. Данов, по­сетителят можел да на­мери родното място на всеки наш участник, да разбере къде цъфтят ро­зите, в кой край на стра­ната са открити изложе­ните минерали, руди и буци каменни въглища.
България пред прага на чудесата на новият век!