Игнажден - Вярвания и обичаи

 

 

Игнажден

На 20 декември Православната църква отбелязва св. Игнатий. Когато денят се пада в неделя, се измества с ден напред - 19 декември.
Наричат го Игнатий Богоносец, защото когато бил малко дете, Исус Христос го вдигнал на ръце и казал на учениците си “Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно.” Свети Игнатий служи четиридесет години като епископ на църквата в Антиохия. Римският император Траян го хвърлил на лъвовете, защото не искал да се моли на римските богове. След смъртта си светията се явявал на вярващите в него и им помагал при лечението на различни тежки болести. На този ден започват и родилните мъки на Божията майка.

Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!”

В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.

В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни. В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. На празника не бива да се изнася нищо от къщи - огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.

От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.

Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят вардене квас, пазене квас. Изпълнението му се пази в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите (дървено корито, в което се е месел хлябът) тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

Денят се смята, че има магическа сила и за това предците ни следели всички символи и знаци през този ден, извършвали се и много магически ритуали.

 
“За кого ще се омъжа?”
Момичетата пък могат да разберат за кого ще се омъжат, но се изискват някои специфични ритуали – в наши дни без предварителна подготовка, не знам къде ще си намерят нужните неща. Нужни са дръвник, ечемик, трески, огнище.
 Спазва се следният ритуал:  Момичето отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: “Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!”. После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи.
 

Дългосрочна прогноза за времето
 Днес не е нужно да се гледа прогнозата за времето. Сами можем да се справим, дори с по-дългосрочни прогнози. Нужно е само да знаем следните правила от народната мъдрост:
- Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
-Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
-Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа, вали сняг.
-Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
 

Трапезата на Игнажден
На Игнажден стопанката меси обредна пита с мая, която вечерта се разчупва, у когото остане по-голямото парче се смята, че в него ще е късмета.

Приготвя се жито и царевица за берекет и първо се дава на момите в къщата. Готвят се и сармички. Домакинята давала по два ореха на всеки от семейството, а на Бъдни вечер се гадаело по тях. Месят се колачета за здраве, на масата присъства също ошаф, картофи, ястия с праз или булгур, мед. Но задължително постни ястия.
 
Започват коледните празници

 С Игнажден започват коледните празници. В огнището се слага голямо дърво, наречено Бъдник, с него се вика Бъдни вечер. Вярва се, че ако надникнеш в огъня на Бъдника, ще видиш миналото и настоящето си. Неомъжените моми слагали в огъня Еньовска китка за да видят лика на съпруга си.

В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Ето какво не се прави, защото носи лош късмет: 

* Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар, за да “не излезе берекетът” и сол, за да “не се разсипва късметът”. 

* Не се взема и не се дава нищо на заем. 

* По време на ядене, не се става от масата, защото кокошките няма да мътят. 

* Не се излиза на двора вечерта, за да мътят кокошките повече. 

* Не се плете и шие, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. 

* Не се вари боб, за да не бие градушка. 

* Не се пере, за да не дойдат болести. 

* Не е добре на Игнажден да се зачева дете, защото може да се роди с недъг. 

* От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал. 

* От този ден не се местят кошери, за да не бягат пчелите. 

* Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година. 

* Не трябва да се ядосваме, за да сме спокойни през цялата година. 

* Добре е да се изхвърли всичкия боклук, за да “изтече” с него и злото от къщата. 

* Бременните жени не трябва нищо да правят на Игнажден. Ако си почиват, раждането ще бъде леко.

 Кой празнува днес? Честит имен ден на всички, които носят имената Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла!