Александър Грин

 

Александър Грин

Александър Грин е изтъкнат полско-руски писател, известен предимно със своята романтична проза.

Творчеството му е близко както до утопията, така и до жанра фентъзи, готическия роман и литературата за свръхестественото. Приживе недооценен и забраняван, Александър Грин става един от най-четените руски писатели. Той е създател на художествен свят, населен с идеални герои, намерили своето щастие и осъществили своите блянове, отличавайки се принципно от света в произведенията на Едгар Алън По, с когото често го сравняват.

Александър Грин (Гриневски) е роден на 23 август (по стар стил – 11 август) 1880 г. в Слободской, околийско градче във Вятска губерния. Истинското име на писателя е Гриневски. Баща му Стефан е полски благородник. През 1863 г. участва в въстанието, за което е заточен в Томск. През 1868 г. му е позволено да се премести в провинция Вятка. Скоро се оженил за рускинята Анна Лепкова, която е медицинска сестра. Те имат четири деца. Първото дете в семейството е Александър Грийн. Майката на писателя умира на 37-годишна възраст, когато той е едва на 13 години. Стефан Гриневски, остава вдовец с четирима полусираци.
През 1888 г. при изпълнение на служебните си задължения загива подполковник Гриневски, чичо на писателя. В наследство от него получават три големи сандъка пълни с книги на полски, руски и френски език. Тогава осемгодишният Александър за пръв път се откъсва от реалността и потъва в привлекателния свят на Жул Верн и Майн Рид. Този измислен живот се оказва далеч по-интересен – безкрайната морска шир, непроходимите джунгли, справедливостта на героите завинаги завладяват момчето и на него изобщо не му се иска да се върне към действителността.

Когато Саша беше на девет, баща му му купува пистолет - стар, таран, за една рубла. Момчето забравя даже да се храни и по цели дни е в гората. Но не само плячката привлича момчето. Той е влюбен в шепота на дърветата, в миризмата на тревата, в тъмнината на гъсталаците. Тук никой не разсейва мислите му, не разваляше мечтите му. А стрелбата не е голяма наука. Барут - от дланта, пачка - от хартия, изстрел - на око, без номер. И пух, и пера летяха – чайки, кълвачи, гълъби... Вкъщи всички изяждат всичко.
През 1889 Александър Гриневски постъпва във Вятското реално училище. Там по някои предмети като Закон божи, География и История е отличен ученик. По аритметика получава помощ от баща си, затова се справя добре и с нея, но по други предмети има сериозни проблеми. Понеже започва да пише стихове, в които осмива някои учители, бива наказван нееднократно, а накрая го изгонват и от училище. През 1894 г. баща му го урежда в градското четирикласно училище. Отначало бъдещият писател прави голямо впечатление с енциклопедичните си познания, но по-късно, поради непокорното си поведение, отново има проблеми и два пъти е застрашен от изключване. Въпреки това завършва средното си образование през 1896 г. с надежда, че дипломата ще му помогне да се запише в морско училище.

След завършване на училище шестнадесетгодишният Александър Гриневски заминава за Одеса само с 25 рубли, които получава от баща си. За път изхарчва по-голямата част и в Одеса се озовава само с 6 рубли и малко багаж. Одеса шокира младия жител на Вятка: улиците, засадени с акации, окъпани в слънчевата светлина. Зелени терасовидни кафенета и пълни с екзотични стоки магазини. Отдолу се чува шумът на пристанището, натъпкано с мачти на истински кораби. А зад цялата тази суматоха величествено дишаше морето. Но реалността се оказва горчива и прозаична. След като обикаля цялото пристанище, никой не иска да го наеме на кораба си. Бъдещият писател е принуден два месеца да обикаля най-мизерните места на Одеса и да работи като хамалин за по няколко копейки. Накрая му провървява – нает е за юнга на търговския параход „Платон“. За пръв път вижда бреговете на Кавказ и Крим. След плаването с „Платон“ отново следват месеци без работа. Принуждава се да замине за Херсон, където е нает на платнохода „Свети Николай“, който превозва керемиди. Рейсът е тежък, Александър върши различни работи – готви, сече дърва, стои на вахта. Условията за живот са изключително тежки – спи на голи дъски, завит с мокри парцали. Накрая се оказва дори, че носи отговорност за изпочупените при превоза керемиди. След това злополучно плаване Александър се връща в Одеса. Там е нает като моряк на кораба „Цесаревич“, който отпътува за Александрия. Това е единственото му пътуване в чужбина през целия му живот.

Животът на Александър Гриневски изобилства с мрачни тонове. След Одеса той се връща у дома, във Вятка – отново разчита на случайна работа, но постоянно няма късмет. Заминава за Баку, където става пожарникар на нефтена платформа. След това отново е без работа. Става рибар. Разболява се от малария. След това отново е моряк и пак се връща при баща си. После заминава за Урал, където става златотърсач, а след това дървосекач. След черната работа, от отчаяние, през пролетта на 1902 г. доброволно постъпва в армията. Това е акт на отчаяние... През пролетта на 1902 г. младежът се озовава в Пенза, в царската казарма. Едно официално описание на външния му вид по това време е оцеляло. Такива данни, наред с други неща, са дадени в описанието:
Височина - 177,4. Очите са светлокафяви. Коса - светло руса.
Службата в армията се оказва жестока дресура, от която новобранецът избягва след 4 месеца. Хващат го и го наказват с тримесечен карцер на хляб и вода. Преместен е в Севастопол. Там попада под влиянието на есерите. Бяга за втори път от казармата и това му струва двугодишен затвор. След освобождението от севастополския затвор заминава за Петербург и там отново попада в затвора. Изпращат го на заточение в Сибир, в Туринск, Тоболска губерния. След като пристига там, избягва от заточение през 1905 г. и се добира до Вятка. С помощта на баща си се сдобива с паспорта на починалия А. Малгинов. Под това име Александър Гриневски се отправя отново за Петербург, където започва да пише.
Първият разказ „Заслугата на редник Пантелеев“ (Заслуга рядового Пантелеева) (1906) представлява агитброшура с подпис „А.С.Г.“, която бива конфискувана и изгорена от полицията. Първите публикации (разкази) са през същата година в Петербург. Подписът „А.С. Грин“ се появява за пръв път през 1908 под разказа „Портокали“ (Апельсины) (по други сведения – под разказа „Случай“ през 1907).

Дълго и болезнено Александър Грин търси пътя си като писател. През 1908 г. излиза първият му сборник „Шапка-невидимка“ с подзаглавие „Разкази за революционери“. През 1909 г. печата „Остров Рено“. През 1910 г. отново е изпратен на заточение, този път в Архангелска губерния. В Петербург се връща през май 1912 г. Влива се в петербургските литературни кръгове и сътрудничи на много списания. През 1916 г. започва да пише знаменитата си „повест-феерия“ „Корабът с алените платна“ (Алые паруса). В края на 1916 г. е принуден да се укрие във Финландия, но когато узнава за Февруарската революция, се връща в Петроград. През 1919 г. Александър Грин е мобилизиран в Червената армия, където служи като свързочник. През 1920 г. заболява тежко от петнист тиф. Докарват го в Петроград, където за него се застъпва Максим Горки и Александър Грин получава академическа дажба и стая в „Дома на изкуствата“.

 През 1919 г. Александър Грин се жени за Нина Миронова и те са заедно до края на дните му.
След Октомврийската революция, която преживява много болезнено, както се вижда от произведенията му от 1918 – 1919 г., Александър Грин се държи встрани от „генералната линия“ на съветската литература, сблъсква се с неразбирането и неприязънта на критиката (макар и да избягва преследването, на което са подложени Михаил Булгаков и други „неприсъединили се“). Главна тема на неговото творчество става стълкновението между свободата и несвободата, проявило се особено ярко в романите му „Блестящият свят“, „Джеси и Моргиана“ (1929) и „Път за никъде“ (Дорога в никуда) (1930). В резултат на това Александър Грин постепенно е отлъчен от литературата и читателите.

Александър Грин се гмурва в своя изстрадан приказен свят и създава най-добрите образци на своето творчество: „Ловецът на плъхове“ (Крысолов) (1924), „Корабът с алените платна“ (1923), „Бягаща по вълните“ (Бегущая по волнам) (1928). След като завършва романа си „Блестящият свят“ (Блистающий мир), през пролетта на 1923 г. Александър Грин със съпругата си заминава на пътешествие в Крим, обикаля познати места, живее в Севастопол, Балаклава, Ялта. През 1924 г. Грийн и съпругата му Нина Николаевна (горещо препоръчваме прекрасните й спомени от Грийн) се преместват от Петроград във Феодосия (тя отива на „спасителен трик“, за да отчужди съпруга си от пристрастяващата бохема: тя симулира сърдечен удар и получава „заключение“ на лекаря за необходимостта от промяна на местоживеенето). Скромната му стая е обзаведена само с маса, стол и креват. На стената, срещу възглавницата му, е закачена пропита с морска сол дървена скулптура на Дева Мария. Корабната дева съпровожда писателя в съня му и го посреща на разсъмване.

Винаги е мечтал да живее в град край топлото море. Тук преминават най-спокойните и щастливи години от живота му, тук са написани романите "Златната верига" (1925) и "Бягане по вълните" (1926).
Грийн беше не само велик пейзажист и майстор на сюжета, но и много тънък психолог. Той пише за липсата на обучение и силата на природата, за саможертвата, смелостта - героични черти, присъщи на най-обикновените хора. И накрая, много малко писатели са писали за любовта към една жена толкова чисто, внимателно и емоционално, колкото Грийн.
Литературното наследство на Грийн е много по-широко, по-разнообразно, отколкото може да се предположи, познава писателя само от неговите романтични новели, новели и романи. Не само в младостта си, но и по времето на широка популярност, Грийн, наред с прозата, пише лирически стихотворения, поетични фейлетони и дори басни. Наред с романтичните творби той публикува есета и разкази от ежедневието във вестници и списания. Последната книга, върху която работи писателят, е неговата "Автобиографична повест", където той изобразява живота си строго реалистично, във всичките му жанрови цветове, с всичките му сурови детайли.
Последното незавършено произведение на писателя е романът "Нетърпелив" - роман за деликатни, раними и симпатични натури, неспособни да лъжат, лицемерие и лицемерие, за хора, които утвърждават доброто на земята. „До края на дните си – пише Грийн – бих искал да се скитам из светлите земи на моето въображение.
В планинското старо кримско гробище, под сянката на стара дива слива, лежи тежка гранитна плоча. Печката има пейка и цветя. Писатели идват на този гроб, читатели идват от далечни места ...
Истинският живот около него отхвърли света на Грин заедно с неговия създател. Все по-често се появяват критични забележки за безполезността на писателя, създава се мит за „чужденец в руската литература“, а Грин излиза все по-рядко. Писателят, болен от туберкулоза, заминава през 1924 г. за Феодосия, където изпитва остра нужда, а през 1930 г. се мести в село Стари Крим, където умира на 8 юли 1932 г. забравен и в самота, от хронично изтощение вследствие на рак на белите дробове.

Върхът на читателската популярност на Александър Грин е достигнат след идването на Никита Хрушчов на власт. Преди това, в разгара на кампанията против „безродните космополити“, произведенията на Александър Грин са зачеркнати от плановете на издателствата. През 1960-те години Александър Грин се превръща в най-издавания писател на руски език, след като е бил един от най-недооценените приживе. В Русия го считат за основоположник на руската фантастика, въпреки че неговата проза трудно се поддава на жанрова класификация.
 

Интересни факти
Биографията на Александър Грийн вече ви е известна. Накрая бих искал да ви разкажа някои интересни факти:
Грийн  има много псевдоними, освен добре познатите две, има и такива: Один, Виктория Клемм, Елза Моравска, Степанов.
Александър има голяма татуировка, изобразяваща кораб на гърдите си. Тя е символ на любовта му към морето.
Интересен факт в биографията на Александър Степанович Грийн е, че през целия си живот той смятал първата си съпруга за най-близка приятелка и не преставал да й отговаря.
Името на Александър Грийн нарича много улици, музеи и дори една малка планета, открита през 80-те години (Гриневия).
В Рига има и улица „Александър Грийн”, но тя носи името на латвийския си съименник и колеги.
К. Зелински нарича измислената страна, където се извършват действията на няколко романа на писателя "Гренландия".