Калина Малина

 

Калина Малина

Райна Иванова Радева-Митова, по-известна под псевдонима Калина Малина, е българска детска писателка и преводачка, автор на около 50 книги за деца, както и на първия български детски роман Златно сърце, както и на още два романа. Тя е родена на 3 август 1898 г. в София, в многолюдно учителско семейство. Баща ù Иван Радев е забележителна личност, възпитаник е на Рисувалното училище, после завършва педагогика. Името му е свързано с откриването на първата детска забавачница у нас, където учителките били немски възпитанички. В душата му живее поезията, която наследява и малката Райна. Майката Екатерина Пенева е трудолюбива и с усет към красивото. Изработва книжни цветя. Но наред с това естетско занимание, приготвя обедните супи с фиде, направено с формата на буквички, за да могат шестте и деца да учат по лесно азбуката. Завършила е стопанското училище „Мария Луиза”. Като най-голямо дете в семейството непрекъснато се грижи за по-малките: забавлява ги, разказва им приказките, които измисля сама. Малката Райна  най-много обичала да гостува на своите дядо и баба в Нови пазар. Дядо й, абаджията Ради, известен като добър певец и сладкодумен разказвач, шие бод след бод и реди вълшебни приказки или пее хайдушки песни на обичната първородна внучка. Горд е, че тя е толкова и умна и любознателна и също като него пее хубаво. Още в трети клас момичето знае наизуст всичките стихотворения от цикъла “Епопея на забравените” от Иван Вазов и се представя с тях на училищни тържества. Следва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, но поради липса на финансови средства е принудена да прекъсне. През 1918 г. работи като учителка в Етрополе, а по-късно (през 1921 г.) завършва Висшия педагогически институт в родния си град. През 1924 г.  в списание “Светулка” е отпечатано първото й детско стихотворение “Без подслон”. Отдолу е поставен  псевдонима Калина Малина. И така известната авторка остава позната в българската детска литература и до днес.  С първите получени 300 лв. си купува препариран бухал от една изложба. Разказват, че неговото присъствие създава енергийното поле на благополучието. Символ е на личното израстване. Поощрител на ума. Помага в натрупването на знания, усилва късмета в науките и духовното развитие на човека. Това е символът на мъдростта. В гимназията членува в литературния кръжок “Към някъде”, а по-късно, като студентка в академичното литературно дружество “Бяло Море”. 

Калина Малина ни напуска през 1979 година на 80 годишна възраст, но оставя след себе си детския роман „Златно сърце”, стихосбирките: „Моряче“, „Малките житни зрънца“, „Дядовото магаренце“ и други. Калина Малина е съавторка на христоматии и граматики за началния и среден курс на обучение. Занимавала се е с преводаческа дейност.
Заради идеите на Толостой, но и поради лични убеждения 20 години е вегетарианка. Редактира вестник „Въздържателче”. Става основателка на Вегетарианското дружество в България.
Повече от 20 години Калина Малина живее в Своге , в къща близо до гарата. Тук сред прекрасната природа на Искърското дефиле намира спокойна атмосфера за работа и почивка.Така в творчеството и се появяват теми, герои, пейзажи, селища и местности от свогенския край. Тя често гостува на учениците в местните училища и се включва в отделни изяви на културния живот в града. На 28.09.1968г. в Своге е организиран първия празник на поезията за Софийски окръг и тя е сред най-активните организатори. На този празник е открита и паметна плоча на родния дом на Вутимски. Днес родната къща на Калина Малина е собственост на община Своге, дарена от наследниците на писателката за къща-музей.

Била е омъжена за литературния критик Димитър Б. Митов. Превеждала е художествена литература от френски и руски.Сътрудничила е на сп. Звънче, Росица, Светулка, Септемврийче и др.Носител на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1977).

На името на Калина Малина  е създадена литературна награда, с която се отличават творци на детска литература.