Мара Липина

 

Мара Нонинска-Миятева/1883-1926/

 Мара Нонинска, известна като Мара Липина е  родена на 13 декември 1883 г., е първата жена, прекрачила всички условности и предразсъдъци, за да повярва и да се посвети на едно прохождащо в България изкуство – киното. Името и талантът й се свързват с първия български филм “Българан е галант”, с първите театрални постановки в началото на XX век. Родена е в с.Борован, Врачанско.
Според проф. Младен Григоров, трето поколение лекар и внук на Мара Нонинска /тя е сестра на неговата баба по майчина линия/, въпреки че били по-заможни, Петър Вълов трудно успявал да изхрани многолюдната си челяд с 18 деца. Но когато идва време Мара да продължи образованието си във врачанската гимназия, той не се възпротивява на желанието на дъщеря си да учи. Учителите от основното училище също настоявали будното и с отличен успех момиче, показало на сцената на борованското читалище и артистични умения, да замине за Враца. Но никой не дръзвал и да помисли, че Мара ще развие своя талант до професионална актриса.
    Когато завършва десети гимназиален клас, хазайката й Гинка Менканджиева решава да се премести да живее в родния Велико Търново и предлага на Мара да замине с нея. Трогнато от добротата и грижите, които полага за нея, момичето приема и завършва гимназия в старата българска столица. Тук преминава през социалистическите кръжоци в училището, ръководени от Вела Благоева. Искрата на тези изключително модни по онова време социалистически идеи до такава степен я запалва, че когато 1904 г. се връща в Борован като учителка в основното училище, “заразява” с тях много от своите колеги и от съседните села. Наред с това Мара Нонинска се захваща и с театрална дейност. Събира около себе си ентусиазирани самодейци и след няколко репетиции през зимата на 1906 г. завесата на читалищния салон се вдига за първото представление - “Нора” от Ибсен, в което младата актриса изпълнява главната роля. ”Театрото” жъне невероятен успех и ентусиастите тръгват да обикалят Белослатинска околия. Насякъде ги приемат възторжено. Големият успех окуражава артистите и те подготвят нова пиеса - “Многострадалната Геновева”.

     Властниците, все повече обезпокоени от социалистическата дейност на Мара Нонинска, решават да се освободят от нея и я изпращат учителка в с. Девене. Но и тук остава само една година. “Белязана” от властта, тя не може да си намери учителско място във Врачанско и е принудена да замине за София, като оставя с мъка родното си село, самодейния театър и близките си.
 По препоръка на актрисата Роза Попова постъпва на работа в Пловдивския театър, където по-късно се омъжва за директора му, актьора Георги Миятев. Семейният и творческият синхрон между двамата помага на сцената на театъра да се поставят такива пиеси като “Вуйчо Ваньо” от Чехов, “Нов живот” от Потапенко, “Дяволът”, “Мис Хайс”, “Свети, но не сгрява”. В това време Мара, вече известна като Миятева, репетира и ролята на Маргарита Готие в ”Дамата с камелиите”. Скоро става любимка на пловдивската публика и критиката дава все по-ласкави отзиви за нея.
Играе на сцените на Народния театър и театър „Ренесанс“ в София.

Изпълнява главните роли в първия български филм „Българан е галант” от 1915 г. на режисьора Васил Гендов. Срещата им става на тавана на столичния “Модерен театър”, където е подготвено всичко за началото на снимките. Още когато я вижда, големият творец усеща, че това е търсената изпълнителка на главната роля. “Външният й вид беше много изискан, лицето одухотворено, погледът уверен, а усмивката, която играеше постоянно на устните й, я правеше невероятно приятна и желана събеседничка” - пише за нея Гендов. В друг спомен той разказва, че случайно пребиваващата тогава в София актриса от Пловдивския общински театър  Мара Миятева се съгласила  да стане героиня на филма, пренебрегвайки одумките на колегите си да играе в “този циркаджилък”. Снимките продължават около 20 дни. Снимат в къщата на известния столичен търговец Съселов на улица „Славянска” 9. Гендов излъгва слугинята му, че господарят й е разрешил да се правят снимки в къщата му, докато той спи. Силно гримираните лица на актьорите предизвикват недоверието на минувачите. Вече към края на снимките Съселов се събужда, вижда „маскарлъците” в дома и двора си и изгонва кинаджиите. Снимките продължават на улица „Леге”, където насъбралата се тълпа ги гледа като стадо мечки.
Наоколо гаменчетата дори ги замерват с камъни. Но Мара Миятева се държи геройски. Гримира се в кьошетата, преоблича се където свърне, реагира бързо на изискванията на режисьора и оператора. Целият екип е възхитен от нея. На всичкото отгоре тя трябва да понася и хулите и ругатните по време на снимките. Обидите се сипят една връз друга: „карагьозчийка”, „бостанско плашило”, „мъжка Гана”, „безсрамница”, крещят истерично жени и мъже.
Премиерата на филма се забавя много. Миятева не успява да дойде от Пловдив. Поради липса на пари, а и защото има големи неприятности с колегите си от театъра, които я обвиняват, че излагала съсловието на драматичния театър. Макар във филма да е подписана като Липина, всички знаят, че това е Мара Миятева. Васил Гендов обаче прави невероятен жест, когато най-сетне тя успява да дойде в София и организира специална прожекция само за нея.
Красивата, талантлива и интелигентна актриса се радва като дете, на което са поднесли нова играчка. Пляска с ръце, задавя се от смях и непрекъснато повтаря: „Колко е хубаво! Не вярвам, че гледам себе си! Това е чудо!”
Мара Миятева надскача с десетилетия колегите си, разбирайки, че бъдещето е в киното.
Само че в онзи момент кариерата й е застрашена. Участието й в първия български филм й създава толкова много неприятности, че е принудена да напусне Пловдив. Идва в Народния театър и продължава успешната си кариера. Снима се само още веднъж - през 1917 г. във филма „Баронът” на режисьора Кеворк Куюмджиян, където играе ролята на Милионерката. За съжаление, бедността и балканските нрави не й позволяват повече да се изявява в нямото кино, докато в Европа и света актриси от нейния ранг вече са звезди.
Наоколо гаменчетата дори ги замерват с камъни. Но Мара Миятева се държи геройски. Гримира се в кьошетата, преоблича се където свърне, реагира бързо на изискванията на режисьора и оператора. Целият екип е възхитен от нея. На всичкото отгоре тя трябва да понася и хулите и ругатните по време на снимките. Обидите се сипят една връз друга: „карагьозчийка”, „бостанско плашило”, „мъжка Гана”, „безсрамница”, крещят истерично жени и мъже.
Премиерата на филма се забавя много. Миятева не успява да дойде от Пловдив. Поради липса на пари, а и защото има големи неприятности с колегите си от театъра, които я обвиняват, че излагала съсловието на драматичния театър. Макар във филма да е подписана като Липина, всички знаят, че това е Мара Миятева. Васил Гендов обаче прави невероятен жест, когато най-сетне тя успява да дойде в София и организира специална прожекция само за нея.
Красивата, талантлива и интелигентна актриса се радва като дете, на което са поднесли нова играчка. Пляска с ръце, задавя се от смях и непрекъснато повтаря: „Колко е хубаво! Не вярвам, че гледам себе си! Това е чудо!”
Мара Миятева надскача с десетилетия колегите си, разбирайки, че бъдещето е в киното.
Само че в онзи момент кариерата й е застрашена. Участието й в първия български филм й създава толкова много неприятности, че е принудена да напусне Пловдив. Идва в Народния театър и продължава успешната си кариера. Снима се само още веднъж - през 1917 г. във филма „Баронът” на режисьора Кеворк Куюмджиян, където играе ролята на Милионерката. За съжаление, бедността и балканските нрави не й позволяват повече да се изявява в нямото кино, докато в Европа и света актриси от нейния ранг вече са звезди.

Стремежът към самоусъвършенстване и волята й за развитие, подтикват Мара Миятева да замине за Рим през 1919 г, където две години учи сценично майсторство. Професор Григоров пази сред реликвите в дома си една уникална фотография на актрисата от 1921 г. Магнетичната дама позира между патриарха на българската скулптура Андрей Николов и земеделския водач Александър Стамболийски, който е в Рим по повод Генуезката конференция за резултатите от Първата световна война. Мустакатият политик напразно въздишал по Мара. По това време, според проф. Григоров, тя изживява бурен роман със знаменития актьор Сава Огнянов.
   В България Мара Нонинска-Миятева се връща в края на 1921 г. и се включва в трупата на работническия театър “Ренесанс”. От 1923 г. отново е в състава на Народния театър. Героините й в “Химн на нищетата” и “Клубът на ергените” са сред най-добрите драматургични роли на актрисата.
 

 Умира само на 43 години.
През 2010 г. на името на Мара Нонинска е учредена награда за дебютна женска роля в киното.