Непознатият Дикенс

   Непознатият Дикенс

Чарлз Дикенс е един от най-великите английски писатели. Той е най-значимият представител на литературата през Викторианската епоха.
Най-големият син на Елизабет и Джон Дикенс се родил на 7 февруари 1812 г. на британския остров Портсий, в град Портсмут. Докато бил още малък, със семейството му са се местели няколко пъти – първо в Йоркшир, а след това в Лондон. Когато Джон Дикенс бил повикан отново в Лондон, за да работи като чиновник във военноморската разплащателна служба, той успял да натрупа толкова много дългове, че цялото семейство, с изключение на Чарлз и по-голямата му сестра Фани, е изпратено в затвора за длъжници на Маршалси (затворът е мястото, където се развива действието в книгата на Дикенс „Малката Дорит“). Оставен да се грижи сам за себе си само на 12 години, Чарлз Дикенс се отказва от частното си училище и започва работа в склад покрай река Темза. Печели по шест шилинга седмично от лепене на етикети върху кутии за лак за обувки.
Когато е на петнадесет години, Дикенс започва работа като младши чиновник в адвокатската кантора на Елис и Блекмор. Вместо обаче да се занимава с юридически задачи, за да стане в крайна сметка адвокат, той изучава метода на писане, разработен от Томас Гърни. Уменията, които усвоил, му позволили да си намери работа като репортер през 1830 г., отразяващ изборите за парламент на Великобритания. Той работил за вестник „Морнинг Кроникъл“ и за още няколко издания.
Първите публикувани творби на Дикенс се появяват през 1833 и 1834 г. без информация за автора. През август 1834 г. краткият му разказ The Boаrding-House е публикуван в месечно списание под псевдонима Боз. Името с една сричка произлиза от героя Мойсей в романа от 1766 г. „Викарият от Уейкфийлд“ на ирландския писател Оливър Голдсмит. По-късно дори се споменава в собствената книга на Дикенс „Повест за два града“.
Дикенс наричал брат си Огъстъс „Мойсей“, но по-късно обяснил, че „споменато носово, името звучи като Бозез (от английски звучащото Moses), и за да е нещо по-кратко, се получи Боз. "Боз е позната дума за мен още преди да стана автор, затова и реших да я използвам.“ Псевдонимът станал толкова популярен, че използвайки го, Дикенс дори публикувал през 1939г. сборник с есета и кратки истории под името „Очерци от Боз“.
Авторът използва влиянието си, за да помогне на лейди Джейн Франклин в търсенето на съпруга ѝ, сър Джон Франклин, който изчезва в Арктика заедно с още 128 души екипаж на HMS Erebus и HMS Terror. Експедицията трябвало да открие северозападния проток, който съединява Атлантическия и Тихия океан. Чарлз Дикенс написва анализ в две части за злополучното плаване, наречен „Изгубените арктически пътешественици“, и дори изнася лекции във Великобритания с надеждата да събере пари за спасителна мисия.
С помощта на наследницата на милиони Анджела Кутс, Дикенс създава и ефективно управлява „Урания Котидж“ – място, където бездомни жени, бивши затворнички и проститутки, получавали помощ, за да могат да емигрират в някоя от британските колонии и да се включат отново в обществото.
Притежавал удивителната способност да работи във всякаква обстановка. В едно свое писмо той споделя, че е работил до изнемогване от десет часа сутринта, като е "изстискал всичко от себе си". Дикенс не издавал първоначално романите си в завършен вид, а ги публикувал на части в седмични печатни издания.
Писателят е любител на месмеризма – терапевтична практика, смятана от мнозина за родоначалник на съвременната хипноза. Тази практика се отнасяла до чисто сексуалното привличане или естествената харизма.
Друго странно развлечение на великия писател били разходките му до парижката морга. На това мрачно място Дикенс обичал да разглежда неразпознатите и непотърсените от роднините тела.
Също така Чарлз Дикенс винаги спял с глава на север. За това няма правдоподобно обяснение, но е известно, че той е написал най-великите си произведения, когато е седял с лице, обърнато на север.
Друг също така интересен факт, свързан с Дикенс, е, че в неговото произведение Повест за два града от далечната 1859 година се намира първото изобщо писмено споменаване на пържените картофи. В творбата се пише за тънки парчета картофи, направени в много мазнина.
След избухването на Кримската война Дикенс сам пожелава да пътува за балканските провинции на империята, за да проучи живота там. Именно през този период той посещава и Бургас. По това време селището с около 3-4 хиляди души население, част от Анхиалската кааза и Силистренския санджак. Но в него вече е започнала трансформацията му във важен търговски център. В писанията Дикенс го описва, и споменава и под името Пиргос, като място, където се продават риба, жито и кожи.
Авторът е имал специфични планове за това къде иска да прекара вечността. Първоначално е пожелал да бъде погребан до сестрата на съпругата си Катрин, неговата муза Мери Хогарт (в Хайъм, Кент, Англия. и погребана в гробището „Кенсъл Грийн“ в Лондон). След това Дикенс променил мнението си и решил, че иска да бъде погребан в обикновен гроб в Рочестърската катедрала в Кент.
Чарлз Дикенс получава удар, докато вечеря в дома си с другата сестра на съпругата си, Джорджина Хогарт. Той умира на 9 юни 1870 г. (58 г.) , но след това не се озовава на нито едно от избраните от него места. Вместо това той е положен в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство, защото деканът на Уестминстър, Артур Стенли, е искал известен писател да даде някакво културно значение на абатството по онова време.