Димитровден

 Димитровден е!

Димитровски месец – така наричали някога десетия месец от годината. Името идва от Димитровден – един от най-големите празници в народния календар. Наричат го още Митровден или Разпус. Той е най-големият между есенните празници и дели годината на два основни сезона – летен и зимен. „От Гергьовден до Митровден” – този период се приема за полугодие в стопанския живот.
Св. Димитър е господар на зимата, язди червен кон, а от бялата му брада се изсипват първите снежинки. Затова се казва: „Дойде ли Димитровден, идва и снегът”. На този ден стопаните подреждат дървата си за огрев и прибират ралата си под стрехите. На Димитровден по поведението на добитъка и по времето се гадае каква ще бъде зимата. Ако при връщане от паша говедата реват или ако овцете при влизане в кошарата бутнат изправената до вратата тояга, това предвещавало сурова зима. Ако на Димитровден вали, казват, че ще вали и на Гергьовден. Според месечината: ако срещу Димитровден луната е пълна, то и кошерите ще са пълни с мед и много пчели ще се роят. На този ден, като край на старата и начало на новата стопанска година, става разплащането с пастири и ратаи, откъдето наричат празника още „Разпус”. Наемните работници се черпят в кръчмата. После се извива хоро, пеят се песни, като много популярна е тази, разказваща за любовта и приставането на чорбаджийска дъщеря на ратай. В събота преди Димитровден навред се прави Димитровска задушница за помен на мъртвите. С курбани или само с посещение „на честито” и с „къпане” – пръскане с вода, честват именниците: Димитър, Димитрина, Димо, Димана, Митко, Митра.
Според народните представи свети Георги и свети Димитър са братя-близнаци. Ето и най-разпространената легенда: Имало един беден човек, който всеки ден ходел за риба. Веднъж уловил малка рибка. Тя му заговорила с човешки глас и го помолила да я пусне. Човекът се прибрал този ден без риба. След време пак хванал същата рибка, но тя вече била пораснала малко. Пак я пуснал. Това се случило още веднъж. Решил той отново да я върне във водата, но рибката рекла: "Човече, сега не ме пускай. Занеси ме у вас и ме изяжте с жена си. После зарови костичките под яслите на кобилата." На бедняка му било жал за рибката, но я послушал. Не след дълго жена му родила две момчета, а кобилата две жребчета. Кръстили едното момче Димитър, а другото – Георги. Расли момчетата и станали големи момци. Веднъж оседлали порасналите жребчета и тръгнали по широкия свят. Застанали на кръстопът. Георги тръгнал наляво, а Димитър – надясно. Минало много време и Димитър получил знак, че брат му е в беда. Тръгнал да го търси, но намерил само коня му – Георги бил изяден от лами. Димитър успял да накара ламите да върнат душата на брат му. Близнаците яхнали конете и станали светци. Така отишли на небето и започнали да помагат на хората.
Димитровден се чества и като официален празник на строителните работници. Със схващането, че Свети Димитър определя стопанския цикъл, е свързана приказката за това как веднъж попаднал в затвора. Само че в тази история неговият брат се нарича Михаил. Събрали се вси светии небесни и отишли на тъжат пред Бога, че някой запалил Света гора и манастирите. Набедили братята Димитър и Михаил. Три години лежали в затвора, три години ратаите си деня не знаят, работата на овчарите край няма, капка дъжд не заваляло. Света Петка и Света Неделя – роднини на двамата братя, се облекли в черно и зелено и отишли да молят Бога да пусне Димитър. "Не е Митре за пущане!" – отговорил Бог. Тогава двете светици отишли при Божата майка. В нея били ключовете от тъмницата. Тя измолила от сина си да пуснат Димитър, та да се възстанови редът по света.
На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. "сглядно хоро" / от "сгляда, сгледа" – избор на мома/ пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменна част от тях.
На Димитровден се устройват семейно-родови и селищни сборове. Колят се курбани, а традиционната трапеза на празника е богата – петел за именника или кокошка за именницата. Както и курбан от овче месо, печени ябълки, рачел от тиква. На Димитровден се извършва и обичаят "полазване" – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.
На следващия ден – 27 октомври, православната църква почита Св. Нестор, живял през ІІІ в. в Солун. Този млад момък бил сподвижник на Св. Димитър и намерил смъртта си заедно с него. В народния календар този ден е наречен „Нистор”, „Миши ден”, „Мишкин празник”, „Мишляци”, „Пуганци”, „Пуганляшко”, „Глухчови дни”. Народната легенда разказва, че мишките, змиите и къртиците изкочили от корема на безбожника Лий, когато Св. Нестор го победил в битка. Според друго предание тези твари излезли от тялото на дявола, когато то се спукало под въздействието на миризмата на тамян. Тъй като мишките винаги са били голяма напаст за къщите и за стопанството, за дрехите в раклите и за зърното на полето и в хамбарите, на гризачите е отреден специален ден за почит. Извършват се редица обреди, чийто смисъл е да ги умилостивят. Народната вяра представя мишката като малък дух, който може да бъде победен само с молба. През „Мишите празници” жените не трябва да плетат, да предат, да тъкат, не отварят раклите с дрехи, за да не ядат мишките изработеното и дрехите. Не бъркат в каците със зеле и в брашното, за да не влязат мишки. Не трябва да се използват и остри предмети – не се реже с нож и ножица, не се секат дърва, не се боде с игли, за да „не косят мишките с острите си зъби дрехите и посевите”. Стопанките замазват с кал пода в стаята при огнището, в четирите ъгъла или само дупките на мишките. Докато стопанката мижешком маже, друга жена я пита: „Какво мажеш?”, отговорът е: „Мажа на мишките очите и устата, че да ослепеят, да не ядат дрехите и житото!”. Слагат паниците в чувал и го завързват „за да вържат на мишките очите”. Поставят варена царевица в ъглите на къщата, за да „са сити” мишките. Има обичай жените да зашиват с червен конец предния и задния край на полите си и така „зашиват на мишките очите”. Не се споменава името на мишките, а ги наричат „момци” или „глухари” (оттук и името на празника „Глухчови дни”).
В българската народна традиция има много интересен обичай, наречен „миша сватба”. Две жени с еднакво име ловят мъжка и женска мишка, натъкмяват ги като младоженци, завързват ги една за друга с въженце и ги поставят в кошница. Събира се цялото село и със сватбарска музика и песни тръгват „да женят мишките”. Шествието излиза извън селището и отива към реката, на висока могила или „вдън гората”. Там пускат мишките с пожелание „да се оженят в друго село и да не се връщат” или попът ги „венчава” и после ги давят в реката. След това се устройва богата трапеза, съпроводена с веселие, хора и песни като при истинска сватба. Вярва се, че с този обред ще се прогонят мишките.

Йордановден

 Йордановден, 

Св. Богоявление

Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. При кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
Девойките също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят „света“ вода. На реката обмиват домашната икона и своите лица.
В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, които са се оженили предната година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора „хаскари“ или „къпинчари“. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.

Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.

Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.