Сюзан Валодон

Сюзан Валодон, френска художничка

Дъщеря на [баща е неизвестен] и Magdelaine Célina Valadon
Сестра на Леже Куло [наполовина] и Мари-Аликс Куло [наполовина]
Съпруга на Paul Georges Charles Mousis — омъжена на 5 август 1896 г. (до 10 ноември 1910 г.) в Париж XVIII, Сена, Франция
Съпруга на Андре Утер — женен на 1 септември 1914 г. в Париж, Сена, Франция
Майка на Морис Утрило

Родена на 23 септември 1865г.  в Бесине сюр Гартам, Франция като Мари-Клементин, Валадон е дъщеря на неомъжена домашна помощница. Тя израства в Монмартър, бохемския квартал на Париж, като се издържа от десетгодишна възраст работи като сервитьорка, бавачка и става циркова акробатка на петнадесетгодишна възраст, но година по-късно падане от трапец слага край на кариерата ѝ.
От 1880 до 1893 г. Валадон е модел на няколко от най-важните художници на своето време, включително Пиер-Огюст Реноар и Анри дьо Тулуз-Лотрек. Валодон е героиня в картината на Реноар „Танц в Бугивал“ от 1883 г., същата година в която тя позира за „Градски танц“. През 1885 г. Реноар отново рисува неин портрет „Момиче сплита косата си“, където са изобразени главата ѝ и раменете в профил.
Валодон често посещава баровете и таверните на Париж заедно със своята компания художници. През 1889 г. Тулуз-Лотрек я рисува като главна фигура в „Махмурлукът“.
Въпреки че не може да си позволи официални уроци по изкуство, Валадон се учи лесно от художниците около нея. Близък приятел и ментор Едгар Дега също я научи на техники за рисуване и офорт. Валадон скоро се превръща от модел на художник в успешен артист. През 1894 г. Валодон става първата жена-художник приета в Société Nationale des Beaux-Arts.

Валадон има сложен личен живот. През 1909 г. тя ражда извънбрачен син, Морис Утрило (който по-късно става художник), омъжва се и се развежда. През същата година 44-годишната Валадон започва да рисува на пълен работен ден. Само две години по-късно тя обира овациите на критиката с първата си самостоятелна изложба. По късно бащински грижи за сина ѝ полага близък приятел на художничката – Мигел Утрильо Морлис, който е собственик на кръчмата Auberge du Clou. Посетители на заведението са местни хора, търговци, работници и артистите от бохемското общество в Монмартър.

 Таверната също има театър на сенките, помещаващ се в мазето. Мигел измисля сценария на постановките, конструкциите и сценографията. Сюзан Валодон възпитава сина си и го учи да рисува. Той става един от най-известните художници в Монмартър с името Морис Утрильо.

Първата ѝ изложба е в началото на 90-те години на XIX век, съставена предимно от портрети. Измежду тях има портрет на композитора Ерик Сати, с когото тя има шестмесечна връзка през 1893 г. Влюбен, Сати ѝ предлага брак още в първата им вечер прекарана заедно. За Сати интимността във връзката му с Валодон е единствената подобна в живота му. След като се разделят, той остава с, както казва, „нищо освен ледена самота, която запълва главата с празнота и сърцето с мъка“.
Свободомислеща и разкрепостена, Сюзан Валодон носи корсаж от моркови и отглежда коза в студиото си, която да изяжда лошите ѝ рисунки. Перфекционист, тя работи по картини в продължение на 13 години, преди да ги покаже. Тя работи също с пастели. Въпреки финансовия ѝ успех и спечеленото признание за артистичните ѝ постижения, нейната слава е засенчена от сина ѝ.
Бракът ѝ с борсовия посредник Пол Мосис от 1896 приключва през 1909, когато Валодон напуска Мосис заради художник два пъти по-млад от нея Андре Утер. Тя се омъжва за Утер, но и този брак не е последният.

Достига върха на славата си през 20-те години на миналия век и има четири големи ретроспективни изложби през живота си. Чрез своите картини и щампи Валадон трансформира жанра на женското голо тяло, като предоставя проницателен израз на женския опит.
Умира април 1938 г на 72 години в Париж, Сена, Франция. Сред присъстващите на погребението близки, приятели и колеги са Пабло Пикасо, Жорж Брак и Андре Дерен.