Биатрикс Потър

     Биатрикс Потър

Хелън Биатрикс Потър (1866 – 1943) расте сред домашни животни и ѝ харесва да ги рисува. Има жаби, тритони, порове и дори прилеп. Особено много обича две зайчета – Бенджамин и Питър. Питър, който по-късно става първият ѝ и най-известен герой, тя носи навсякъде със себе си.
Беатрикс Потър е родена на 28 юли, 1866 г. в Лондон. Родителите й Рупърт и Хелън Потър били доста богати благодарение на памукови плантации в Ланкашър. Единият от дядовците й се занимавал с щамповане, а другият бил добър търговец на памук и притежавал цяла флотилия кораби.

Семейство Потър живеело в огромна къща със седем прислужника. Рупърт Потър бил обучен адвокат, но рядко упражнявал това занимание. Съпругата му пък била истински сноб. Никой не се интересувал от семейния бизнес в северна Англия. До 6-годишна възраст Беатрикс е гледана от шотландската й гувернантка Ан Макензи, която вярвала във феи. След това грижата за момичето поела Флори Хамънд. Именно втората дама поела обучението на младата Потър до 17-годишна възраст. Беатрикс прекарвала голяма част от времето си в стаята си на третия етаж на къщата. Родителите й не одобрявали да се събира с други деца, за да не попадне под нечие лошо влияние. До появата на нейния брат Бертрам през 1872 г. тя водела самотен живот. Понякога мис Макензи я водела на разходка, понякога играела сама в градината, но въпреки богатството на родителите си нямала много играчки и глезотии. Макензи често й разказвала приказки като дете и от тогава  Беатрикс се влюбила в тях. Наскоро в архивите й бяха открити нейни версии на „Котаракът в чизми“, които ще бъдат публикувани тази есен с илюстрациите на Куентин Блейк.

Макар че водела уединен и самотен живот Потър не била нещастна. От дете тя обичала изкуството и животните. Баща й я насърчавал да рисува и тя му давала своите скици, за да ги отпечатва върху памук. Той дори създал за нея комплект за чай с нейните рисунки. Рупърт също обичал да рисува и тя наследила това от него. Той колекционирал и илюстрации за детски книжки. Беатрикс започнала да взима уроци по рисуване, когато била на 12 години. До тийнейджърските си години тя създала хиляди скици на пейзажи, животни и рисунки, които били любимите й субекти. След години тя ще признае, че упоритостта й е в основата на успеха й.

На 16 тя отишла в Лейк Дистрикт и там се влюбила в пейзажът, който станал основа за историите и илюстрациите й. С брат й Бертам имали много животни за домашни любимци. Те гледали жаба, два гущера, костенурка, птички, прилепи, таралеж и дори змия. През 1890 Беатрикс си купила заек, който нарекла Бенджамин Баунсър. Следващият заек се казвал Питър. С години тя рисувала своите любимци, а Бенджамин и Питър се превърнали във вдъхновение за историите й. През 1893 г. вече порасналата Биатрикс решава да направи подарък на 5-годишния син на гувернантката си и му изпраща една от своите истории. Книжката много се харесва на първите си читатели и през 1901 г. Потър сама финансира издаването на 250 бройки на „Зайчето Питър“. Всички книжки са изкупени веднага и се налага да допечатат още 200. Чак тогава издателят Норман Уорн сключва договор с авторката и в края на 1902 г. „Зайчето Питър“ излиза в 28-хиляден тираж.

Биатрикс Потър издава двадесет и три книжки, превеждани в цял свят. Повечето от тях са написани за децата на близки и приятели, затова и са с посвещения. Тиражите на всичките й книги надхвърлят 250 милиона екземпляра. Зайчето Питър става и първият измислен герой, превърнат през 1903 г. в патентована плюшена играчка.
С приходите от книгите и наследство от леля си през 1905 г. Б. Потър купува фермата „Хил Топ” в Лейк дистрикт. През следващите десетилетия тя придобива още земи около този имот, за да бъдат съхранени хълмовете в района. Вълнува се от защитата на околната среда. На нея се дължи и запазването на голяма част от земята, която днес е Национален парк „Лейк дистрикт”. Когато навършва 47, тя окончателно се заселва там, омъжва се за местния адвокат Уилям Хийлис.
От първото си публикуване през 1902 г. досега най-известната й творба „Зайчето Питър“ е продадена в над 40 милиона екземпляра. Поколения са пораснали с нейните 23 приказки за животни, които тя нарича „малки книги“. Тя е още жива, когато на пазара се поява първата играча, изобразяваща Зайчето Питър. Тя прави сама и книжка за оцветяване с него, и настолна игра. В Япония Питър е талисман на банка „Мицубиши“. През 2013 г. финансовата институция създава 25 градини, посветени на прочутия заек.

Повечето от приказките си Потър пише преди Първата световна война. Те били посветени на изчезващия свят тогава, но включвали невероятни илюстрации, достоверни герои и доста хумор.
През 2016 г. Кралската хазна отбеляза 150-та годишнина от рождението на Потър със специална монета от 50 пенса илюстрациите й.
Оказва се обаче, че в живота си, за разлика от историите, които пише, Потър била много самотна и борбена. Нейният неочакван успех я въвлякъл в непрестанна битка с изискващите й родители. Болезнено скромна и срамежлива в младостта си, тя се превърнала в много труден характер в зряла възраст. Била много проницателна, що се отнася до бизнес дела и високо ценяла личния си живот. Една журналистка, нейна съвременничка се оплакала на колеги, че Потър й е пратила най-грубия отказ за интервю, който някога е получавала.
Самата Потър твърди, че се е почувствала уверена в себе си чак като станала на 70 години. Всъщност през целия си живот показвала голяма самоувереност, но не я приемала, най-вероятно заради тежкото си възпитание.

През 2006 г. излиза филм за Потър, като главната роля е поверена на Рене Зелуегър. Лентата популяризира любовта й с нейния издател Норман Уорн. Двамата се оженили през 1905 г., но само месец по-късно той починал от левкемия. Беатрикс се оттеглила опечалена в Хил Топ и се отдала на книгите си. Заинтригувала се и от фермерство и скоро се превърнала в овцевъд. През 1913 г., когато била на 47-годишна възраст се омъжила отново – за местния земевладелец Уилям Хийлис. С времето двамата купили още много земя, която тя завещала на Националния тръст след смъртта си. Биатрикс Потър отглежда овце във фермата си и дори печели награди за някои от породите. Писателката има проблеми със сърцето, умира от пневмония през 1943 г. на 77 години.