Мария Българска (латинска императрица)

 

Мария Българска (латинска императрица)

Мария († след 1216) е българска княгиня и латинска императрица на Константинопол (1212 – 1216), втора съпруга на император Хенрих Фландърски.
Мария е родена в края на XII век. Тя е дъщеря на цар Калоян и съпругата му, княгиня Анна Куманката (Мария), дъщеря на болярина Алцеко и сестра на княз Белота. Не е известно дали Мария е истинското име на Калояновата дъщеря. С това име тя е наречена в „История на българската държава през средните векове“ на Васил Златарски и в романите „Солунският чудотворец“ и „Дъщерята на Калояна“ на Фани Попова-Мутафова.
През 1207 г. цар Калоян е убит, а съпругата му се омъжва за неговия племенник Борил, който се обявява за цар на българите. През 1213 г. цар Борил омъжва доведената си дъщеря за латинския император Хенрих Фландърски. Династичният брак е предложен от латинските барони, с което те официално признават Българското царство за независима държава.

„

...въ това време Хенрихъ свикалъ, вѣроятно по настояванията на папата, баронитѣ си и искалъ отъ тѣхъ съветъ, какво да се прави съ българитѣ и куманитѣ, които безпрестанно тревожатъ империята и убили неговия братъ, императоръ Балдуина, а пъкъ дѣлата на империята не отивали добре, защото въ Мала Азия никейцитѣ одържали победа следъ победа. Баронитѣ поради това стѣснено положение на империята посъветвали Хенриха да изпрати при Борила пратеничество съ предложение за браченъ съюзъ — Борилъ да му даде за жена красивата си приведена дъщеря Мария. Императорътъ, обаче, отговорилъ, че той нѣма да вземе жена отъ такъвъ доленъ произходъ; но баронитѣ настоявали, като посочвали на това, че българитѣ били най-опасни врагове и че съ тѣхъ трѣбало да се намиратъ въ миръ. Най-сетне Хенрихъ се видѣлъ прлнуденъ да се съгласи.

“

Вероятно причина за първоначалния отказ на императора да се ожени за жена с долен произход визира куманското потекло на българската принцеса. Това би могло да се изтъкне като причина, но само, за да се прикрие истината за „мъжествеността” на латинеца. Политическите обстоятелства обаче налагат личните проблеми да бъде пренебрегнати. В Търново латините изпращат делегация от двама барони с великолепна свита, които да поискат от Борил ръката на Мария. Българският цар посреща възторжено новината, тъй като съюзът с Латинската империя му позволява да съсредоточи вниманието си върху други вътрешни и международни проблеми на страната.
Българската принцеса пристига в Константинопол с богата зестра и е посрещната по подобаващ за една бъдеща императрица начин. За това свидетелства рицарят Робер дьо Клари, който дава подробно описание на пристигането ѝ в Константинопол:

„

Тогава цар Борил нареди да стъкмят неговата [доведена] дъщеря като много богато и много знатно момиче, а също [изпрати] и много хора с нея. Така той я изпрати на императора, като нареди да ѝ дадат шестдесет коня, натоварени с богатство, злато и сребро, с копринени платове и разкошни накити. Нямаше кон, който да не беше покрит с червен копринен плат, който беше толкова дълъг, че се влачеше седем или осем стъпки зад всеки кон...Когато императорът научи, че принцесата пристига, отиде да я посрещне заедно с бароните си, устрои голямо тържество на нея и на хората ѝ, а после се венча с нея...

“

За живота на Мария в Константинопол няма никакви данни. За императрицата се споменава едва през 1216 г. във връзка с кончината на Хенрих в Солун на 11 юни 1216 г. Според слуховете императорът е отровен от българската си съпруга:

„

...Но него самия там (в Солун) внезапно покоси смъртта, още несторил 40 години, на 11 юни 1216 г., без да остави свои наследници за престола. Веднага навсякъде се заговори, че той е бил отровен. Според едни това са били близки негови люде, според други това е била неговата варварска съпруга, които са го очистили от пътя си.

“

На Борил не му върви и в битките с латинците, които продължават да са в Константинопол. Той не е воин като Калоян и не предвожда войската.
Тя е поверена на явно некадърни военачалници, защото през 1211 и 1212 г. губи битки в Тракия и Загоре, в резултат на което латинците завземат територията между Тунджа и Родопите. Борил иска да сключи мир с тях.
В Търново пристигат пратеници на император Анри. По време на преговорите в двореца виждат Мария, която е надарена с изключителна красота и обаяние. Говори гръцки и латински. В няколко разговора с пратениците ги впечатлява с познанията си в различни области.
Един от тях, който е и художник, я рисува и отнася портрета й в Константинопол. Показва го на император Анри, който е очарован от хубостта й. Разпитва за подробности и научава, че е дъщеря на царя. Всъщност тя е осиновена от него, защото е дете на Калоян. Анри решава, че тя трябва да стане негова съпруга и провожда специално пратеничество в Търново до Борил, за да иска чрез него ръката на Мария. В замяна на това ще му върне завладените български територии.
Когато съобщават на Мария, тя се съгласява, тъй като не се чувства добре в двореца, където е в обкръжението на пастрока си и болярите, изменили на баща й. Император Анри изпраща кавалкада от конни рицари, която да я съпровожда по пътя й от Търново до Константинопол. Заедно с Мария тръгва и български конен отряд.
Анри я посреща в Одрин и заедно влизат в столицата. Венчават се в катедралата „Св. София“, а службата се води лично от патриарха. След това в двореца се провежда церемония по коронясването. На главата на Мария е поставена короната на византийските императрици. За медения си месец младоженците се усамотяват на Принцовите острови в Мраморно море.
Съществува странно и подозрително като всяко единодушие, твърдение, че бракът между Мария и Анри не бил щастлив. Доводи, разбира се, липсват. А мълчанието може би свидетелства именно за щастие, тъй като и тогава, като днес, летописците, които тогава още не са се наричали журналисти, обичали кървавите драми и екшъните, а не безметежното щастие и всеотдайната любов. А може би това твърдение се дължи и на факта, че бракът завършил с неочакваната смърт на Анри, сподирен от слуха, че “варварката” му съпруга го е отровила. Разбира се, този слух не се потвърждава нито тогава, нито пък по-късно. Ако Мария е съхранила своята българска душевност и родолюбие, твърдението, че е убила своя съпруг изгубва своя смисъл, защото докато бе жив Анри латинци и българи били съюзници. Проблемите между двете съседни държави настъпили след смъртта на латинския император.
Анри е смаян и отбелязва, че съпругата му прилича на неговата майка, която винаги е действала с желязна ръка. Казвала се е Мариот, с това име и българката  остава в историята – като императрица Мариот.
Не е известна съдбата на Мария след неочакваната, обвита в загадъчност неочаквана смърт на Анри. Така една българка потънала в разноезичния световен град. Дали е свършила живота си в манастирска килия, дали е тъгувала за своя неочаквано изгубен съпруг? Една от прелестите на средновековната ни история е, че тя тъне в упойващ полумрак.
Бракът на Хенрих и Мария не произвежда деца, поради което императорът е наследен от съпругът на сестра му Йоланда Фландърска, Пиер II дьо Куртене.