Мари Кюри

 

 Мари Кюри

Мария Склодовска се ражда във Варшава, днешна Полша на 7 ноември 1867 година.

Тя е най-малката от петте деца в семейството, като има три по-големи сестри и един брат. Баща ѝ Владислав и майка ѝ са преподаватели, които държат децата им да получат добро образование. Още от малка поема по стъпките на баща си Владислав, който е математик и физик.

Острият и любопитен ум проличал още когато е била малка, справяйки се отлично с училище. За съжаление първата трагедия в живота ѝ я настига, когато е едва на 10, тогава Кюри губи майка си Бронислава, която умира от туберколоза. По-малко от три години по-късно, от тиф умира и най-голямата ѝ сестра Зофия. Майка ѝ е католичка, но баща ѝ е атеист. След смъртта на сестра ѝ и майка ѝ, Мария отхвърля католицизма и става агностичка.
Въпреки, че е най-добрият ученик в гимназията си, е невъзможно да запише висше образование във Варшава, защото живее в нелепо време, в което единствено мъжете са можели да го направят. Вместо това тя продължава образованието си в "свободния университет" на Варшава, който представлява поредица от неофициални събирания, които се пазели в тайна.

Заедно със сестра си Броня мечтаели да заминат за чужбина, където можели да получат официално висше образование, но и двете нямали финансовата възможност да го направят. Двете сключили сделка - докато Броня още учи, Мария да я издържа, а пък след това, когато Броня завърши - тя да издържа Мария.
В следващите четири година Мария хаби таланта си, работейки като частна учителка и прислужница, като единствено в свободното си време се занимава с физика, химия и математика. Чак през 1891 година успява да задели пари и заминава за Париж, където се записва да учи в Сорбоната. Малкото пари, които имала стигали за обучението и наема ѝ, а за храна почти не ѝ оставали. Често боледувала защото оцелявала само на хляб, масло и чай.

През 1893 година завършва магистратурата си по физика, а година по-късно изкарва и магистратура по математика. По това време получава поръчка за изследвания в сферата на магнетизма. Нуждаела се от лаборатория, в която да върши работата и общ приятел я запознава с френският физик Пиер Кюри. Двамата се превърнали в страхотен научен тандем и се оженили на 26 юли 1895 година.

Мари и Пиер били изцяло отдадени един на друг и на науката, отначало работели по отделни проекти, но Пиер често ѝ помагал. Мария пък била заинтригувана от откритието на Хенри Бакарел, френски физик, който открил, че уранът излъчва лъчи, различни от рентгеновите лъчи, които Вилхем Рьонтген открил.
Кюри започва да провежда собствени експерименти с уран и открива, че лъчите, които излъчва са постоянни без значение от състоянието и формата на урана. Публикува теория, в която твърди, че лъчите идват от атомната структура, кръщава революционната идея радиоактивност, като с това дава начало на нова сфера във физиката.

На младата двойка се родила дъщеричка - Ирен, през 1897 година, но Мари не позволила това да я отдалечи от работата. Докато другите бременни жени от периода се пенсионирали в първите месеци на бременноста, тя продължила да работи, даже 2 седмици след раждането публикува втората си голяма теория.

През март 1898 г. Кюри документира констатациите си в новаторски доклад, в който измисля термина „радиоактивност“. Кюри прави две революционни наблюдения в този доклад, отбелязва Голдсмит. Кюри заявява, че измерването на радиоактивността ще позволи откриването на нови елементи. И че радиоактивността е свойство на атома.
През 1902 Кюри, оповестява, че е открила нов елемент - радий и го доказва, като показва дециграм от него.
През юни 1903 г. Мари Кюри е първата жена във Франция, която защитава докторската си дисертация. През ноември същата година, Мария и Пиер заедно с Анри, са обявени за носители на Нобелова награда за физика за техния принос в разбирането на „радиационните явления“. Комисията по номинирането първоначално възразява срещу включването на жена като нобелов лауреат, но Пиер Кюри настоява, че първоначалното изследване е на жена му. С парите от наградата финансират изследванията си. А през 1904 година се ражда и втората им дъщеричка - Ева.

През 1906 година Мария страда от огромна загуба. Съпругът ѝ Пиер е премазан от коне, след като се подхлъзва и пада под бързо движеща се карета. Въпреки загубата и огромното страдание, приема учителска позиция в Сорбоната, ставайки първата жена професор в историята на университета.

Пет години по-късно получава писмо, което я уведомява, че за втори път печели Нобелова награда, но този път за химия, за откритието ѝ на радия и плутония. Става първият учен, получил две Нобелови награди.
По това време Кюри се присъединява към кръг от други известни физици, включително Алберт Айнщайн и Макс Планк, за да обсъждат големите открития в сферата. 

На фона на нарастващата ксенофобия във Франция, тя изпитва омразата на пресата, защото през 1911 година стават публични нейни лични писма с бившия ученик на мъжът ѝ - Пол Льонжва, чийто брак уж е разрушен от нея.
През 1911 г. Мария получава втора Нобелова награда за химия за откриването на елементите полоний и радий. В чест на 100-годишнината от нейната Нобелова награда, 2011 г. е обявена за „Международна година на химията“.
Докато изследванията ѝ за радиоактивността са в своя разцвет, лабораториите на Кюри стават недостатъчни. Австрийското правителство се възползва от възможността да наеме Кюри и да ѝ предложи да създаде нова лаборатория, според Голдсмит. Кюри се договаря с Института Пастьор да изгради лаборатория за изследване на радиоактивността. До юли 1914 г. Институтът за радий („Institut du Radium“ в Института Пастьор, сега Институт Кюри) е почти завършен. След избухването на Първата световна война през 1914 г. Кюри преустановява изследванията си и организира флота от мобилни рентгенови апарати за лекари на фронта. Кюри посвещава времето, усилията и ресурсите си, за да помага на ранените. Създава мобилни рентгенови машини, които се използват на бойното поле и по този начин спасява много животи.

След войната тя работи усилено, за да събере пари за своя Радиев институт. Но до 1920 г. тя изпитва здравословни проблеми, най-вероятно поради излагането си на радиоактивни материали.  За съжаление, като пионер в сферата на радиоактивността, тя не е знаела, че радиацията може да бъде фатална. След всичките години, в които незащитена е работела с радиоактивни материали, започва да губи силите си. През 1934 година отива в санаториум, с надеждата да си почине и да възвърне силите си.
За съжаление, на 4 юли 1934 година умира в санаториума от апластична анемия. Рядко заболяване, при което костният мозък не произвежда достатъчно кръвни клетки, което получила от излагането си на радиация. 

Мария Кюри прави много научни пробиви в живота си. Превръща се в най-известната жена учен на всички времена и получава куп посмъртни почести и награди. През 1995 година нейните и останките на съпругът ѝ са преместени в известната парижка гробница Пантеонът, където почиват най-големите френски умове.
Тя е първата и единствена жена, чиито останки са положени там. Семейство Кюри получават още една чест през 1944 г., когато 96-ият елемент на периодичната таблица на елементите е открит и наречен „кюрий“.
За огромна радост успява да предаде страстта си към науката и на дъщерите си. През 1935 Ирен Кюри печели Нобеловата награда за химия за откритието и синтезирането на нови радиоактивни елементи.