Магията на Бъдни вечер

Магията на Бъдни вечер

Първото което знам от малка за бъдни вечер е, че трапезата не се прибира, защото мъртвите идват на гости. Това даже не звучеше страшно, а бе като магия в предвидимата реалност. Нещо като носталгия по миналото време, когато баби и дядовци живи и здрави ни учеха на традициите въпреки забраните на червените пиявици.
По традиция приготвяме постни ястия: варен боб, пълнени чушки, сарми без кайма, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове, обреден хляб и др.но да са нечетен бой -7,11 и т.н. Колкото повече толкова повече блага идната година.
За разчупването на питата винаги избираме най-възрастният мъж и той раздава за Бог и Богородица, за къщата, след това за децата по големина и накрая на бабата или майката. Прекаждаме и ядем.
Не сме имали бъдник, защото нямаме камина, но всички знаехме за него и си обещавахме, че само заради този пън един ден ще си имаме къща с камина. А нали и чорапчетата някъде трябва да накачим. Та като казах чорапчета и се сетих, че три шарени чорапчета се окачваха на всеки първи декември и до Коледа всяка нощ едно джудженце слагаше на послушните деца малки лакомства или подаръчета.
За Бъдни вечер правим и баница с тиква. В нея има пара и който я вземе в него е късмета. Правим го и днес, когато всички са пръснати. Чупим баницата и се обаждаме на този на който се е паднал късмета.
Спомням си че като малки обикаляхме махалата и подслушвахме съседите. Първото мъжко име което чуехме щеше да е на бъдещият ни съпруг или съпруга.
Ще ми се всеки ден да си има своята магия, но това вече си зависи от всеки човек.