Магията на Бъдни вечер
Първото което знам от малка за бъдни вечер е, че трапезата не се прибира, защото мъртвите идват на гости. Това даже не звучеше страшно, а бе като магия в предвидимата реалност. Нещо като носталгия по миналото време, когато баби и дядовци живи и здрави ни учеха на традициите въпреки забраните на червените пиявици.
По традиция приготвяме постни ястия: варен боб, пълнени чушки, сарми без кайма, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове, обреден хляб и др.но да са нечетен бой -7,11 и т.н. Колкото повече толкова повече блага идната година.
За разчупването на питата винаги избираме най-възрастният мъж и той раздава за Бог и Богородица, за къщата, след това за децата по големина и накрая на бабата или майката. Прекаждаме и ядем.
Не сме имали бъдник, защото нямаме камина, но всички знаехме за него и си обещавахме, че само заради този пън един ден ще си имаме къща с камина. А нали и чорапчетата някъде трябва да накачим. Та като казах чорапчета и се сетих, че три шарени чорапчета се окачваха на всеки първи декември и до Коледа всяка нощ едно джудженце слагаше на послушните деца малки лакомства или подаръчета.
За Бъдни вечер правим и баница с тиква. В нея има пара и който я вземе в него е късмета. Правим го и днес, когато всички са пръснати. Чупим баницата и се обаждаме на този на който се е паднал късмета.
Спомням си че като малки обикаляхме махалата и подслушвахме съседите. Първото мъжко име което чуехме щеше да е на бъдещият ни съпруг или съпруга.
Ще ми се всеки ден да си има своята магия, но това вече си зависи от всеки човек.
Символичното значение на
забрадките според народните вярвания
Народният морал и вяра са
повелявали косите на омъжената жена да бъдат скрити особено от погледа на
свекър, свекърва, девер. Според народното вярване, ако жената открие косите си,
ще последват злини за дома и децата ѝ, градушка ще убие посевите догдето стига
погледът ѝ. Косите на омъжената жена се крият под забрадка. Но колкото и да се
налагат християнските традиции, жената да е преклонена, послушна и безгласна, забулена
със забрадка, тази българка яздила едно време в битки наравно с мъжете, приема
покриването на главата не като символ на подчинение, а като корона. За целта
изобретателният и ум използва от златни накити и монети до всичко, което
предлага майката природа. Накичването на главата у девойки и млади жени
става обикновено с градински и полски цветя, затъквани зад уши. При забраждане
цветето се затъква от страна под завързаните краища на забрадката. Често срещано
и любимо е украсяването на главата с птичи пера – петльови или от патка или
обикновени кокоши пера, боядисани в червено, зелено. Обикновено по-едрите пера
се затъкват отстрани или на тила с върховете нагоре. Накит от такива пера,
пришити към платнена ивичка през челото се нарича крондил. За по-тържествени
случаи се използват паунови пера.
Най-старинната покривка на женската глава е
бялата памучна или копринена кърпа, която се нарича още и "булка".
Обикновено се прегъва по диагонал, средата се полага на главата, а краищата
свободно висят назад. Възрастните жени се забраждат на "баба" като
двата странични края кръстосват под брадичката и ги свързват на върха на
главата. По подобен начин се забраждат моми и жени при работа на полето, за да
се предпазят от слънчево обгаряне. В някои райони кърпите /забрадките/ са
допълнително декорирани с разнообразни висулки, прочелници, трепки, а техният
нежен звън съпътствал първите стъпки на младата невеста в новия живот.
Особеност представлява невестинската забрадка или воал, като главата на булката
се покрива с дебел вълнен или тънък прозрачен червен или жълт плат.
Всяка корона е показвала характера
и статута на своята царица била тя от пера, цветя или бродерия. Всяка корона
красяла главата на една непреклонна и сръчна българка.
Как може религията да се
скрие тази красота на жената носеща в гените си многовековното шарено и
магическо наследство на българите.
