Сюзан Валодон, френска художничка
Дъщеря на [баща е неизвестен] и Magdelaine Célina Valadon
Сестра на Леже Куло [наполовина] и Мари-Аликс Куло [наполовина]
Съпруга на Paul Georges Charles Mousis —
омъжена на 5 август 1896 г. (до 10 ноември 1910 г.) в Париж XVIII, Сена,
Франция
Съпруга на Андре Утер —
женен на 1 септември 1914 г. в Париж, Сена, Франция
Майка на Морис Утрило
Родена на 23 септември 1865г. в Бесине сюр
Гартам, Франция като Мари-Клементин, Валадон
е дъщеря на неомъжена домашна помощница. Тя израства в Монмартър, бохемския
квартал на Париж, като се издържа от десетгодишна възраст работи като сервитьорка, бавачка и става циркова акробатка на
петнадесетгодишна възраст, но година по-късно падане от трапец слага край на
кариерата ѝ.
От 1880 до 1893 г. Валадон е модел на няколко от
най-важните художници на своето време, включително Пиер-Огюст Реноар и Анри дьо
Тулуз-Лотрек. Валодон е героиня в картината на Реноар „Танц в Бугивал“ от
1883 г., същата година в която тя позира за „Градски танц“. През 1885 г.
Реноар отново рисува неин портрет „Момиче сплита косата си“, където са
изобразени главата ѝ и раменете в профил.
Валодон често посещава баровете и таверните на Париж
заедно със своята компания художници. През 1889 г. Тулуз-Лотрек я рисува като
главна фигура в „Махмурлукът“.
Въпреки че не може да си позволи официални уроци по
изкуство, Валадон се учи лесно от художниците около нея. Близък приятел и
ментор Едгар Дега също я научи на техники за рисуване и офорт. Валадон скоро се
превръща от модел на художник в
успешен артист. През
1894 г. Валодон става първата жена-художник приета в Société Nationale des
Beaux-Arts.
Валадон има сложен личен живот. През 1909 г. тя ражда извънбрачен син, Морис Утрило (който по-късно
става художник), омъжва се и се развежда. През същата година 44-годишната Валадон започва да рисува на пълен работен ден. Само
две години по-късно тя обира овациите на критиката с
първата си самостоятелна изложба. По късно бащински грижи за сина ѝ полага
близък приятел на художничката – Мигел Утрильо Морлис, който е собственик на
кръчмата Auberge du Clou. Посетители на заведението са местни хора,
търговци, работници и артистите от бохемското общество в Монмартър.
Таверната
също има театър на сенките, помещаващ се в мазето. Мигел измисля сценария на
постановките, конструкциите и сценографията. Сюзан Валодон възпитава сина си и
го учи да рисува. Той става един от най-известните художници в Монмартър с
името Морис Утрильо.
Първата ѝ изложба е в началото на 90-те години на XIX
век, съставена предимно от портрети. Измежду тях има портрет на
композитора Ерик Сати, с когото тя има шестмесечна връзка
през 1893 г. Влюбен, Сати ѝ предлага брак още в първата им вечер прекарана
заедно. За Сати интимността във връзката му с Валодон е единствената подобна в
живота му. След като се разделят, той остава с, както казва, „нищо освен ледена
самота, която запълва главата с празнота и сърцето с мъка“.
Свободомислеща и разкрепостена, Сюзан Валодон носи корсаж от моркови и
отглежда коза в студиото си, която да изяжда лошите ѝ рисунки. Перфекционист,
тя работи по картини в продължение на 13 години, преди да ги покаже. Тя работи
също с пастели. Въпреки финансовия ѝ успех и спечеленото признание за
артистичните ѝ постижения, нейната слава е засенчена от сина ѝ.
Бракът ѝ с борсовия посредник Пол Мосис от 1896
приключва през 1909, когато Валодон напуска Мосис заради художник два пъти
по-млад от нея Андре Утер. Тя се омъжва
за Утер, но и този брак не е последният.
Достига върха на славата си през 20-те години на миналия век
и има четири големи ретроспективни изложби през живота си. Чрез своите картини
и щампи Валадон трансформира жанра на женското голо тяло, като предоставя
проницателен израз на женския опит.
Умира април 1938 г на 72
години в Париж, Сена, Франция. Сред присъстващите на погребението близки, приятели и
колеги са Пабло Пикасо, Жорж Брак и Андре Дерен.
