Хеди Ламар

 

Хеди Ламар 

е родена във Виена през 1914 г. и получава името Хедвиг Ева Мария Кислер. Родителите ѝ са образовани, интелигентни хора от еврейски произход. Баща ѝ е банков директор, а майка ѝ е пианистка. Още от ранна възраст Ламар проявява интерес към театъра и киното и учи пиано и балет. Като дете Ламар жадно слушала разказите на баща си за това как работят нещата около нея. На 5-годишна възраст тя разглобява и сглобява музикална кутия. 

Докато работят съвместно в Берлин, Макс Рейнхардт я нарича „най-красивата жена в Европа“ поради нейния „поразителен, тъмен, екзотичен вид“, впечатление, споделяно от нейната публика и критици.
Сред нейните известни роли са участията ѝ във филмите „Странната жена“, „Жената от тропиците“, „Самсон и Далила“, „Другарят Х“.

През 1933 г. Ламар е забелязана на сцената на един виенски театър от най-богатия човек в Австрия, Фридрих Мандъл. Той е толкова настойчив, че младата жена се съгласява да се омъжи за него въпреки неодобрението на родителите си.  Фридрих Мандел е близък с нацисткия режим в Германия и фашисткия режим в Италия. Мандел бил против актьорската кариера на съпругата си и настоявал тя да живее на практика затворена в дома им. Дори бижутата на актрисата били заключени в сейф. Мисълта, че някой друг ще види съпругата му във филми, го притеснявала толкова много, че започнал да издирва всяко копие на всеки филм, в който тя участвала.
При такива условия животът ѝ станал непоносим за нея и тя решава, че трябва да избяга от съпруга си и страната. В автобиографичната си книга „Екстазът и аз“, Ламар разказва, че се преоблича като прислужница и бяга в Париж. На едно от партитата, на които ревнивият ѝ съпруг я разхождал, за да я показва на другите, тя помолила британски офицер за помощ. Той се съгласява. Актрисата опаковала куфарите си, когато съпругът ѝ внезапно влязъл. Той включил виниловата грамофонна плоча и Ламар чула собствения си глас, който молел офицера да ѝ помогне да избяга. Оказало се, че Мандъл тайно я е подслушвал и в трапезарията. Слуховете от епохата били, че една вечер тя настояла пред съпруга си да сложи всичките си бижута на вечеря, след което изчезва.

От Париж заминава за Лондон, където среща Луис Майер, който я убеждава да приеме псевдонима Ламар − дотогава е известна като „Дамата от Екстаз“. Майер ѝ предлага договор за 6 месеца със заплащане от 125 долара на седмица. Тя отказва, защото знае, че талантът ѝ струва повече. Но когато той си тръгва, Ламар осъзнава, че е направила грешка, защото това е бил добър шанс да стане холивудска звезда. Но вече било твърде късно - Майер заминава на круизно пътешествие обратно в САЩ и всички билети за това пътуване са разпродадени. Ламар решава отново да стигне до крайности и се промъква на борда, представяйки се за детегледачка на 14-годишен пътник. Майер бил толкова впечатлен от смелостта на актрисата и от реакцията, която предизвикала красотата ѝ на круизния кораб, че размислил отново и ѝ предложил договор за 7 години със седмично заплащане от 550 долара.

 Започвайки от този момент, Ламар придобива образа на великолепна красавица с "екзотичен" (етикет, който ѝ дават по това време, но днес: крайно неетичен) произход. Тя печели голям успех благодарение на ролята си на Далила в "Самсон и Далила" (1949). Въпреки че се снима заедно с много популярни актьори по онова време, като Кларк Гейбъл, Джуди Гарланд и Чарлз Бойер, повечето от нейните героини имат много малко реплики. Развитият ѝ ум страда от липса на стимулация. И докато екранната актриса е обградена от мъжкото внимание, истинската Хеди Ламар е изтощена от скука, самота и носталгия по родната ѝ земя.

С талант в областта на точните науки, Хеди Ламар е съавтор (с нейния приятел, композитора Джордж Ентайл) на патент номер 2 292 387 в патентното бюро на САЩ. Патентът се отнася до техника за разширяване на спектъра и метод със скок на честотата, като замисленото от изобретателите приложение било радиоуправлението на торпеда в американската армия по време на Втората световна война, но тогава патентът не влиза в употреба. Техниките биват въведени през 60-те години, когато патентът на двамата изобретатели вече е изтекъл, но по-късни трудове признават приоритета на Ламар и Ентайл. Методът за комуникации със скок на честотата и разширяване на спектъра намират приложение в комуникациите на космически уреди със Земята, като например GPS системите и комуникациите на космическата совалка, криптираните военни комуникации, а най-скорошното им приложение е в Wi-Fi мрежите за безжичен интернет. За ролята им в развитието на съвременните комуникации Ламар и Ентайл през 1997 г. получават наградата на фондацията „Електронна граница”. Актрисата не присъства на церемонията, но изпраща аудиозапис на приветственото си слово.

Хеди Ламар е имала 6 съпрузи и много любовници. Последният ѝ съпруг е адвокатът ѝ по бракоразводните дела. След като се развежда с него, Ламар не се омъжва повече. А жената, чието очарователно лице вдъхновява художниците на Дисни да създадат образа на Снежанка, живее в самота последните 35 години от живота си.

През 60-те години на миналия век, когато красотата ѝ започва да избледнява, Холивуд вече няма нужда от нея и кариерата ѝ започва да запада. В резултат на това Ламар живее с малка пенсия от едва 48 долара седмично.
Едва през 1997 г. тя получава награда за изобретението си, но не следва никакво парично възнаграждение. Въпреки това до края на живота си Ламар продължава да създава неща, като флуоресцентна яка, нов вид светофар и модификации за свръхзвуков лайнер.