Магията на Бъдни вечер

Магията на Бъдни вечер

Първото което знам от малка за бъдни вечер е, че трапезата не се прибира, защото мъртвите идват на гости. Това даже не звучеше страшно, а бе като магия в предвидимата реалност. Нещо като носталгия по миналото време, когато баби и дядовци живи и здрави ни учеха на традициите въпреки забраните на червените пиявици.
По традиция приготвяме постни ястия: варен боб, пълнени чушки, сарми без кайма, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове, обреден хляб и др.но да са нечетен бой -7,11 и т.н. Колкото повече толкова повече блага идната година.
За разчупването на питата винаги избираме най-възрастният мъж и той раздава за Бог и Богородица, за къщата, след това за децата по големина и накрая на бабата или майката. Прекаждаме и ядем.
Не сме имали бъдник, защото нямаме камина, но всички знаехме за него и си обещавахме, че само заради този пън един ден ще си имаме къща с камина. А нали и чорапчетата някъде трябва да накачим. Та като казах чорапчета и се сетих, че три шарени чорапчета се окачваха на всеки първи декември и до Коледа всяка нощ едно джудженце слагаше на послушните деца малки лакомства или подаръчета.
За Бъдни вечер правим и баница с тиква. В нея има пара и който я вземе в него е късмета. Правим го и днес, когато всички са пръснати. Чупим баницата и се обаждаме на този на който се е паднал късмета.
Спомням си че като малки обикаляхме махалата и подслушвахме съседите. Първото мъжко име което чуехме щеше да е на бъдещият ни съпруг или съпруга.
Ще ми се всеки ден да си има своята магия, но това вече си зависи от всеки човек.

Символичното значение на забрадките според народните вярвания.

 Символичното значение на забрадките според народните вярвания

Народният морал и вяра са повелявали косите на омъжената жена да бъдат скрити особено от погледа на свекър, свекърва, девер. Според народното вярване, ако жената открие косите си, ще последват злини за дома и децата ѝ, градушка ще убие посевите догдето стига погледът ѝ. Косите на омъжената жена се крият под забрадка. Но колкото и да се налагат християнските традиции, жената да е преклонена, послушна и безгласна, забулена със забрадка, тази българка яздила едно време в битки наравно с мъжете, приема покриването на главата не като символ на подчинение, а като корона. За целта изобретателният и ум използва от златни накити и монети до всичко, което предлага майката природа. Накичването на главата у девойки и млади жени става обикновено с градински и полски цветя, затъквани зад уши. При забраждане цветето се затъква от страна под завързаните краища на забрадката. Често срещано и любимо е украсяването на главата с птичи пера – петльови или от патка или обикновени кокоши пера, боядисани в червено, зелено. Обикновено по-едрите пера се затъкват отстрани или на тила с върховете нагоре. Накит от такива пера, пришити към платнена ивичка през челото се нарича крондил. За по-тържествени случаи се използват паунови пера.

 Най-старинната покривка на женската глава е бялата памучна или копринена кърпа, която се нарича още и "булка". Обикновено се прегъва по диагонал, средата се полага на главата, а краищата свободно висят назад. Възрастните жени се забраждат на "баба" като двата странични края кръстосват под брадичката и ги свързват на върха на главата. По подобен начин се забраждат моми и жени при работа на полето, за да се предпазят от слънчево обгаряне. В някои райони кърпите /забрадките/ са допълнително декорирани с разнообразни висулки, прочелници, трепки, а техният нежен звън съпътствал първите стъпки на младата невеста в новия живот. 

Особеност представлява невестинската забрадка или воал, като главата на булката се покрива с дебел вълнен или тънък прозрачен червен или жълт плат.
Всяка корона е показвала характера и статута на своята царица била тя от пера, цветя или бродерия. Всяка корона красяла главата на една непреклонна и сръчна българка.
Как може религията да се скрие тази красота на жената носеща в гените си многовековното шарено и магическо наследство на българите.

Розата –кралицата на цветята

Розата –кралицата на цветятаСпоред древногръцкия епос Афродита,  разбирайки, че Адонис, нейният любим е загинал по време на лов,  тръгнала да търси тялото му. Сляпа за всичко друго тя не чувствала, как  остри  камъни и бодли се забивали в краката й. От  капките  кръв върху земята израснали великолепни рози. Вероятно най-старата рисунка на роза, създадена около 1600 г. пр. Хр., е намерена в Кносос, на стената на двореца на цар Минос. Остров Родос получава името си от розите, които са растели в изобилие на него. В Библията се казва, че розите в райските градини били бели, но почервенели от свян, заради привличането, което се породило между Адам и Ева. Сред всички народи подарената червена роза разказва най-добре за чувствата на влюбените, след което могат да прозвучат и очакваните нежни думи. Уханното цвете е признато и като символ на прераждането и затова в старо време древните народи са поставяли на гробовете на близките си рози. Богинята на подземния свят Хедека е изобразявана с венец от рози. В Индия богинята „Великата майка” била известна като „Свещената роза”. В древен Китай червената роза била наричана „Цветето на богинята”. В Древния Египет розата е цвете на Изида, богинята, която успяла да възкреси бог Озирис. Изида която била почитана и от траките и чиито храмове са открити по земите ни и в Македония.

Дали път следата оставена от розата не е и нашата следа в древността!? Със сигурност обаче зная, че розата не е дошла с турците и че е здраво свързана с българите и още повече с Балканския полуостров. Тази земя е вълшебна и няма да се учудя, ако тук е бил Рая.

Българщина

Проф. Никола Хаджитанев С Изложба Графика “ Българщина „
Когато видях графиките, се върнах в детството си. Въпреки цялото тюхкане, че сме завистници, дребнави и големи простаци, аз виждам друга картина.
Приказките на баба ми за самодиви, орисници, змейове не писани на книги, а предавани от уста на уста и разбира се, винаги променяни, са моят идентификационен код за принадлежност. Дългоръкият протягаше вечер ръце и потропваше по прозореца, ако не заспивах на време. Знаех, че са клоните на липата, но игнорирах тази скука. Караконджолът тътрузеше крака над главата ми по тавана и дори не исках да знам какво е в действителност. Знаех, че с него е Торбалан, който носи торба, с която хваща непослушните деца и ги отнася в гората. Не ме беше страх от тъмните доби на гората. Знаех, че чудесата са на всякъде и ги чаках и търсех.
Ние сме българи, чудесата са в нас и около нас,в сръчните ни ръце... Това което ни трябва, за да започнем да се харесваме е благородство,малко благородство. Пожелайте го на орисниците за децата, за внуците си. Толкова са ни меляли, прецеждали и селектирали, че някъде по пътя благородството е изпаднало като вредно или безполезно. Нека си го върнем, защото го заслужаваме.
Ние сме българи, чудесата са в нас и около нас, в сръчните ни ръце... Това което ни трябва, за да започнем да се харесваме е благородство, малко благородство. Пожелайте го на орисниците за децата, за внуците си. Толкова са ни меляли,прецеждали и селектирали, че някъде по пътя благородството е изпаднало като вредно или безполезно. Нека си го върнем, защото го заслужаваме.

ДОБРИТЕ ХОРА

 

Осъзнах, че добрите хора се крият, не държат да бъдат забелязвани в тази им светлина. Това някак ме огорчи. Искаше ми се да им извикам: хей, защо не ми казахте че сте добри, защо са тези стени...
В наши дни страшно ли е да си добър?
Губим време да се предпазваме един от друг, не физически, а пазим душата си. Ама тя е безсмъртна и нищо няма да и стане от злобни очи, завистливи подмятания или от грубостта заобикаляща ни, защото всеки бърза и се смята за снегорин.
Лъжа е че във всеки има добро. Истина е че се раждаме два вида, едни да правят злини и други добри по природа. Не казвам, че добрият не може да убива, но той ще бъде или заслепен от кауза и ли защитавайки нещо си. Лошият ще ти вземе живота с лекота и с удоволствие.
В наши дни добрите се правят на лоши, на корави, на недостъпни. А тя душата няма нужда от защита, защото е недосегаема въпреки внушенията на разума.

Да се родиш добър е награда, която трябва да споделяш. Иначе как ще ви познаят?!
Опреление за Добър човек - на първо място той е на едно от най-долните нива от към имоти и пари, всички го имат за глупав, едва ли не идиот, често е усмихнат и не отказва помощ на никого. Той не робува на нито един грях.
Ако някой ви каже, че му е писнало да е добър, това е поза - този човек имитира доцронамереност. Добрият е такъв завинаги, така се е родил!
А сега ми кажете колко такива хора познавате?

Цветовете на ламята

Легендата гласи, че цветовете на българската шевица дошли от отсечената от св. Георги глава на ламята. Бликнали три реки, една от бяло зърно,една от червено вино и една от златно масло и мед.
Истината е че българската шевица съществува от ноево време и св. Георги е християнската версия на някой славен юнак от древността. Тази шевица е рисувала робите на шаманите и от тези картини достигнали до Европа е била съчинена др.гръцката митология.
И тъй като във всяка измислица можем да намерим истина, защо легендата да не звучи така:
Дойде време когато народът владеещ земите от Японско море до Балканите, бе посечен от междуособици и тръгна в три посоки, към нови земи.
 Може да е всякак, но аз имам един въпрос-защо този народ е допуснал да бъде заличена историята му. Защо хора с такива златни ръце и остри умове са решили, че ние от бъдещето ще се задоволим само с картините рисувани от цветовете на ламята…

ЛАМЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

 

Всеки е чел за хали, дракони и змейове. Змеят е мъжки и добронамерен, а  халата или ламята е женска и именно нея убива св.Георги. Змеят има способността да се превръща в човек, но ламята не може, тя е същество от друг свят.
Разказва се че всяка риба или змия не видяна от човек четиридесет години, може да се превърне в змей. В народните представи образът на змея съчетава елементи на змия, риба, птица и човек. В някои случаи той се представя като огромна змия, покрита с рибешки люспи. Може да има четири крака като на гущер и птичи криле, едно око на челото или човешко лице, няколко глави. Може обаче да изглежда и като човек – млад, красив и силен мъж с криле под мишниците. Змеят има огнена природа: понякога се вижда като светкавица, огнена стрела или светещо кълбо, оттам и названието му змей огнян. На други места пък го наричат облак и вярват, че се явява на небето като бял облак.
Ламята изглежда като огромен гущер с кучешка глава, затова се нарича и кучка ламя. Устата й е токова голяма, че може да глътне цял човек, а тялото й е покрито с жълти люспи. Има криле, четири крака с дълги, остри нокти, дълга опашка. Често в песните се пее за триглава, седмоглава или деветоглава ламя. Тя се явява като буря, вихрушка, черен облак или мъгла и унищожава реколтата. Най-големият й враг е змеят, който постоянно се бори с нея, за да запази нивите от опустошителни дъждове и градушки.
Тази хубавица съществува само в нашият фолклор, но и някак си оставя следа по Земята с разновидностите си.Тя е майката на всички дракони рисувани, видени или разказвани някъде по белия свят. Дали тази нарочена за извънземна напаст не бележи най-добре къде сме минали и къде сме били. Дали нейно дете не е Сируч от Вавилон. Марко Поло твърдял, че е виждал дракони по време на пътешествията си, а Леонардо да Винчи дори ни оставил техни изображения в картините си. Легендата разказва, че Александър Велики бил син на дракон. Китайските и японските императори от миналото вярвали, че са наследници на дракони.
 Дали истината не е най-невероятната история, която някога сме чували?! Дали ключът към истината за произхода ни не е точно тази неземна ламя?!
 

За реформа в училищата

Реформа в училищата ни

Обичам училището. То трябва да е приключение, което те изпълва с любопитство към все повече знания и ти разкрива една след друга всички тайни. Заставаш пред заключени врати, а едни умни господа ти дават точния ключ. Вратите стават все по тежки и с все по-трудни ключалки, но отворил веднъж врата, любопитството и жаждата за знания те водят все по-напред и все по-нагоре, а големите хора които те наблюдават и напътстват не чертаят пътя ти,не ти сочат идоли, а единственото което правят е да те подкрепят.
Голата истина обаче е бухендвалдски манекен, да ме простят пострадалите. Повечето преподаватели са посредствени хорица, не успяващи да догонят собственото си време, а дните им следват примитивен и елементарен ритъм с вълнения засягащи жълтите сектори на ежедневието.
Реват за реформа в училищата, но уговарянето е само за пари и унищожаване на националната ни идентичност.
Какво е реформа по български? Вдигат се заплатите с два процента, разменят се страниците на две стихотворения, задачите по математика стават със загадъчно „съвременни” текстове, а в пеенките се появява нов жанр, който дори няма да спомена.
Промяната трябва да започне с приемните изпити на всеки бъдещ педагог. Най-накрая това трябва да се превърне в професия за най-достойните, най-жилавите и най-гордите. Не може децата ни да се обучават от хора, които просто са взели някакво висше и на горкичките нервичките им не издържат, обличат се като баба Яга и имат речника на врачански каруцар.
Учителят трябва да влиза в класната стая изпълнен с идеи, с любов към децата и готов да се раздаде като на бойното поле. Тогава децата ще го погледнат в очите, ще разберат защо са там и ще го чуят.
Всеки преподавател трябва да разбере, че той е ученикът, от който всички останали трябва да взимат пример.
За такива учители съм чувала. Такъв беше и дядо ми.
 Какво мога да направя аз, за да се промени нещо? Възпитах добре децата си и ще бъда добър учител за внуците си. На децата, които гледам давам всичките си знания и умения и не спирам да се уча заедно с тях.
Децата са най-важното условие за по-добро бъдеще, но сякаш само го дрънкаме.....
 Моята идея за Промени в общообразователните училища

Бих събрала часовете по физика, химия, биология, география и подобни им в общи предмети както при началните класове, но не в скучният вариант, а със съвсем ново съдържание, което цели да задържи интереса на децата и така да запаметят материала. За по-любопитните по науки ще има допълнителни часове.

Математиката и езиците остават основни и задълбочени. Връща се трудовото с богата материална база. Музиката и рисуване също.

Това, което ще е ново е предмет, който учи на уважение, етикет, достойно държание... Игра на ситуации и т. н. Но без религиозни наставления или други нарушения на свободната воля. Днешните родители нямат време за тези дребнави неща.

Сигурна съм, че децата, които учат по този начин, ще имат по-развит интелект и култура от днешните онче-бонче тестовици!

И без това тъпите ще си останат тъпи, но умните ще имат повече свобода да станат по-умни!